В момента съм на 46 години. Аз съм многодетна майка с пет деца. Най-малките, близнаци, наскоро навършиха една година. Работила съм за кратко, в самото начало на връзката ни със съпруга ми. След това се посветих на дома и децата.

Когато завърших училище и влязох в университета, обещах на майка ми, че ще изкарам пари и ще я изпратя в Емирствата. Завърших химия, а в последния курс се запознах с бъдещия си съпруг. Така и не успях да спечеля пари за пътуването на майка ми. Със съпруга ми нито веднъж не сме излизали в чужбина и засега това ни устройва.

На всеки семеен празник майка ми си спомня за това обещание. Вече съм ѝ обяснявала нашата ситуация, а тя каза, че сама не би отишла, а и здравословното ѝ състояние вече не ѝ позволява да пътува надалеч и да се разхожда дълго. Но ситуацията си остава неразрешена…

Яна, 46 години

Психологът отговаря:

Здравейте, Яна! Представям си колко неловко и неприятно ви е да чувате всеки път подобни упреци. Вероятно изпитвате едновременно чувство за вина, досада и обида към майка си. Това са напълно закономерни преживявания. Нека разгледаме ситуацията, доколкото е възможно от краткото описание в писмото ви.

На 16-17 години, като вчерашна ученичка, вие сте изразили пред майка си желанието да я зарадвате с пътешествие. Може би това се е случило в момент на еуфория от успешното приемане в университета, от края на важен етап от „детския“ живот и началото на нов, зрял етап. Целият свят е бил в краката ви, бъдещето - несигурно, но оптимистично. Това е напълно естествено състояние за първокурсник.

Какво ли не обещаваме на себе си и на другите в младостта, особено в моменти на емоционален подем!

Всеки възрастен човек разбира, че това е своеобразна черта на възрастта, когато е задължително да се правят планове и да се мечтае. Но в реалността нещата могат да се развият по различен начин - не по-добре или по-зле, а просто различно.

Вие имате пет деца! Вие сте огромен герой, че сте се решили на това, и разбира се, това е огромен труд - да се грижиш за деца. Да се влагат ресурси в младото поколение е правилно и закономерно. Убедена съм, че всеки адекватен човек би се отнесъл с уважение към това, което правите, и към факта, че възможностите ви са ограничени - а тези, които имате, е важно да влагате във възпитанието, здравето и развитието на децата.

Защо тогава, въпреки всички тези обстоятелства, за майка ви е толкова важно да ви упреква за обещание, дадено в тийнейджърска възраст? Сега тя е в напреднала възраст, но преди 30 или 25 години, когато вече сте станали самостоятелна, не е ли можела сама да осъществи мечтата си да отлети до Дубай? Да приемем, че тогава е била по-здрава, работила е и е печелила. Да поемеш отговорност за изпълнението на собственото си желание е напълно зряла постъпка.

Но дори и да не е имала възможност тогава, а сега „сама не би отишла, а и здравословното ѝ състояние вече не ѝ позволява да пътува надалеч и да се разхожда дълго“, то също толкова зряло би било да приеме, че това желание не се е осъществило. Да, случва се.

Всеки от нас има нещо в живота си, което не е получил. Това е нормално.

Напомняйки ви за този „дълг“, и то публично, майка ви предизвиква у вас чувство за вина и срам. За много хора това са били обичайни лостове за натиск, възпитание и влияние. Самите те са били възпитавани по този начин. Защо го прави - можем само да гадаем.

Възможно е тя да ви е отглеждала „за старините си“ и ѝ е трудно да приеме, че отдавате силите, времето и средствата си на децата. Може би това е начин да привлече внимание на масата. Възможно е да ѝ харесва да се чувства обидена - в ролята на жертва има немалко бонуси и вторични ползи.

Какъвто и да е случаят, можете да опитате да поговорите с нея в спокойна обстановка, използвайки „Аз-послания“: разкажете ѝ как реагирате на нейните напомняния, че това ви разстройва, и я попитайте (без обвинения, а с любопитство) защо продължава да ги повтаря, след като това вече не е актуално за нея и вашата ситуация ѝ е ясна.

Можете да я попитате с какво бихте могли да я зарадвате от това, което ви е достъпно – съвместна разходка или среща в кухнята на чай и разговор насаме, букет цветя, посещение на театър или кино, съвместно гледане на филм у дома, или нещо друго, което е възможно за вас и ще задоволи нейната нужда от внимание (ако, разбира се, проблемът е в това). Ако нищо не помогне и майка ви предпочете позицията на обидена, спомнете си, че не можете да носите отговорност за нейните емоции и от ваша страна сте направили всичко възможно.

За да ви помогна вътрешно да се освободите от наложения ви „дълг“ и да не реагирате на напомнянията на майка ви, предлагам да отговорите на няколко въпроса.

ПО ЖЕНСКИ

Автор Евелин Попадийна

„На 29 съм и искам да стана майка, но съпругът ми „не е готов“. Да го чакам ли и колко?“

Автор Евелин Попадийна

Как бихте реагирали вие, като майка, ако по-голямото ви дете на 16-17 години в момент на въодушевление ви обещае пътуване? Бихте ли го счели просто за емоционална проява на любовта му към вас тук и сега, или бихте сметнали, че вече ви е „длъжно“?

Смятате ли, че всяко желание на майка ви трябва непременно да бъде изпълнено? И че това е ваша, а не нейна отговорност още от тийнейджърските ви години?

Какво бихте посъветвали близка приятелка, ако тя беше на ваше място, а вие трябваше да ѝ дадете съвет?

Смятате ли, че децата ви са ви длъжни за това, че сте ги родили, хранили, обличали и възпитавали? Ако отговорът е „не“, тогава с какво вашите отношения с тях се различават от тези с майка ви?


Предлагам ви също да направите едно упражнение за експозиция.

Отделете малко време, когато никой няма да ви безпокои и сте сама в стаята, банята или кухнята. Мислено си представете обичайната сцена, в която майка ви отново ви упреква на масата, но този път вие реагирате по различен начин. Например, обърнете всичко на шега, престорете се, че не забелязвате, или просто сменете темата, като ѝ предложите „компенсация“ под формата на посещение в аквапарк или някъде другаде. Конкретният вариант зависи от характера на майка ви. Целта е не да се скарате, а да промените сценария „упрек-вина“. Първо го направете вътрешно (може да репетирате пред огледалото), а след това и в реална ситуация.

Желая ви успех и бъдете добра към себе си!