Мигрената е сложно неврологично заболяване с ясен биологичен произход, а не просто силно главоболие. Макар хранителни добавки, кофеин и стандартни болкоуспокояващи да носят облекчение, състоянието изисква сериозно отношение и персонализиран подход. Това подчертава проф. д-р Госнрау в интервю за „Франкфуртер Алгемайне Цайтунг“, развенчавайки популярни митове и представяйки доказани методи за справяне с проблема.

Какво представлява мигрената?

За разлика от обикновеното главоболие мигрената е неврологично разстройство. По време на пристъп мозъкът освобождава излишно количество невротрансмитери, които правят троичния нерв свръхчувствителен. Това води до разширяване на кръвоносните съдове в главата и освобождаване на още сигнални вещества, създавайки порочен кръг. Нервните окончания реагират прекомерно и дори нормалните пулсации на кръвта се усещат като мъчителна болка.

Клиничните критерии за диагностициране са точни: пристъпът трае от четири часа до три дни, придружен е от пулсираща болка, гадене или повръщане, както и непоносимост към светлина и шум. Движението и свежият въздух, които често помагат при обикновено главоболие, при мигрена само влошават състоянието. Често преди атаката се наблюдават предупредителни (премониторни) симптоми като често прозяване, внезапен глад или силна умора.

Кои лекарства и средства помагат?

Проучванията сочат, че ибупрофенът често е по-ефективен от парацетамола при мигренозна болка, въпреки че и вторият помага на някои пациенти. Кофеинът, съдържащ се и в напитки като кафето, има съдосвиващ ефект и може да прекъсне веригата от невротрансмитери, поддържащи болката. Именно затова на пазара се предлагат и комбинирани аналгетици с добавен кофеин.

Доказана полза имат и някои хранителни добавки. Множество изследвания потвърждават, че редовният прием на магнезий (около 300-400 мг дневно) може да намали честотата и силата на пристъпите. Комбинациите от магнезий, коензим Q10 и витамин B2 също показват добри резултати, особено като превантивна мярка при по-млади хора или при по-редки кризи.

Митове и неефективни практики

Социалните мрежи са пълни със съвети – от ледена напитка със солени картофки до редуване на студени компреси на главата с горещи вани за краката. Макар кофеинът да има ефект, за солта и бързите храни липсват научни доказателства. Охлаждането на главата често носи облекчение, но потапянето на краката в гореща вода не дава сигурни резултати.

В категорията на плацебо ефекта попадат и популярните „мигренозни пиърсинги“, които уж стимулират акупунктурна точка в ухото. При клинични изпитвания на лекарства плацебо ефектът достига до 30%, а при деца – дори 50%. Подобна е ситуацията и с т.нар. атлас терапия или посещенията при хиропрактици – няма убедителни данни за полза, а понякога състоянието дори се влошава.

Мазилата и геловете, нанасяни върху челото и врата, също действат предимно чрез внушение. Вярата в тях може да донесе облекчение, но те не са медицински обоснована терапия.

Психическа самопомощ и превенция

По време на пристъп много хора се изолират в тъмна стая, концентрирани единствено върху болката. В тези моменти техники за разсейване могат да бъдат от полза. Методи като медитация, визуализации на приятни места или т.нар. сканиране на тялото (body scan) помагат, но трябва да се упражняват предварително, за да са ефективни в кризисен момент. Полезно е и съставянето на личен „авариен план“ с неща, които помагат – от охлаждаща маска до конкретни медикаменти.

Вместо да се разчита на хиропрактика, по-смислен подход е редовното практикуване на прогресивна мускулна релаксация и упражнения за разтягане, тъй като напрежението в мускулите и лошата стойка могат да провокират пристъпи.

Когато кризите зачестят и започнат да пречат на нормалния ритъм на живот, консултацията с лекар е задължителна за определяне на най-адекватната терапия.

ЗДРАВЕ

Автор Теодор Муховски

Мъчи ви мигрена: Тези 10 храни ще ви помогнат веднага

Автор Теодор Муховски

Първоначалните действия при съмнение за мигрена обикновено включват консултация с личен лекар. Препоръчително е воденето на дневник или календар на главоболията, за да се прецени нуждата от допълнителни изследвания или специфични лекарства, каквито са триптаните. Някои от тях, например наратриптан, се отпускат без рецепта и се отличават с добра поносимост.Често срещано явление при страдащите е т.нар. очаквателна тревожност – страхът от следващия пристъп и повторението на болката. Този страх може да бъде значително намален чрез добра информираност за заболяването, ясно разбиране за протичането на пристъпа и познаване на ефективните мерки за облекчаването му.

Въпреки че е най-разпространеното неврологично заболяване мигрената често остава подценявана. Пристъпите могат да бъдат силно инвалидизиращи, но бързото изчезване на симптомите след края им създава невярното впечатление, че проблемът не е сериозен. Поради тази причина е от ключово значение засегнатите да говорят открито за състоянието си и да го приемат като реална медицинска диагноза.