Статистиката е упорита: 50 до 80% от жените са симулирали кулминация по време на секс поне веднъж в живота си. А някои дори са го превърнали в изкуство – правилните звуци, ритмичните контракции, блажената усмивка накрая.

Партньорката е доволна, тя е свободна, всички печелят. Освен, разбира се, самата жена, която се е научила да предава тялото си за удобството на другите. Тук въпросът не е дали това е „лошо“. Въпросът е защо все още живеем в свят, където това изглежда необходимо. Психологията вижда тук сложна плетеница от социални очаквания, страх от конфликт, неспособност да се обсъждат желанията, както и баналното „Предпочитам да приключа с това“.

Freepik

Преструването – начин да се впишем в матрицата

В исторически план женската сексуалност е изградена и се върти около удоволствието на мъжа – нейното собствено удоволствие е било бонус, ако е имала късмет. Израснали сме, гледайки филми, където героинята достига кулминация за две минути мисионерски секс и си мислим, че нещо не е наред с нас, ако реалността не съответства на сценария. Преструването е начин да се впишем в матрицата без да рискуваме да бъдем „трудни“.

Интересното е, че мозъкът не прави разлика между фалшиво и реалност на поведенческо ниво, но тялото помни. Хроничната симулация създава дисоциация - изглежда, че участвате, но в действителност наблюдавате отстрани, като преценявате колко убедителни сте. Това е травма, прикрита като учтивост. Така с течение на времето истинското удоволствие става неуловимо – твърде много енергия се изразходва за контрол, твърде малко остава за усещане.

Нека разгледаме три механизма, които принуждават жените да избират между честност и одобрение. Разбирането е първата стъпка към спиране на играта на тази роля и начало на изпитване на удоволствие.

Freepik

Страх да не станат нежелани

Жените са обучавани от детството си да бъдат удобни. Да не причиняват неудобства, да не изискват, да не отлагат. Оргазмът изисква време, внимание, усилия. Но какво ще стане, ако партньорът ви се отегчи? Ами ако се умори, раздразни, ако намери някоя друга, която е „по-лесна“?

Така че симулацията е застраховка срещу отхвърляне. По-добре да фалшифицирате успех, отколкото да рискувате да бъдете твърде трудни за обичане. Но тази логика е коварна. Избираме краткосрочен мир пред дългосрочна интимност.

Партньорът ни никога няма да разбере как наистина се чувстваме и никога няма да се научи да ви доставя удоволствие. Засядаме в динамика, където удоволствието ни е по избор. И с течение на времето се натрупва негодувание срещу него - той не ни удовлетворява, въпреки че никога не сме му казвали това, което искаме. Порочен кръг, в който и двамата губят.

Невъзможност да говорим за тялото си

Склонни сме да обсъждаме времето, политиката, чувствата, но не и клитора. Сексът остава зона на мълчание, където всеки човек трябва едва ли не телепатично да предсказва желанията на другия. Жените се срамуват да насочват, да обясняват или питат – това се възприема като неловко и „убива романтиката“. По-лесно е да се преструваме, отколкото да рискуваме да изглеждаме насочващи или неудовлетворени.

Междувременно мъжете често наистина не разбират какво се случва. Те вярват на обратната връзка, която получават. Ако тя „свършва“ всеки път след пет минути, защо да променя нещо? Преструвките лишават партньора от възможността да се учи, но лишават и жената от възможността да бъде чута. Честността изисква смелост, но само тя води до секс, който работи и за двамата.

Freepik

Липса на връзка със собственото удоволствие

Много жени не знаят какво харесват, защото никога не са го изследвали. Мастурбацията е табу, изследването на тялото е срамно, фокусирането върху себе си е егоистично. Подхождаме към секса с партньор като към празен лист, очаквайки от него да създаде шедьовър. Но тялото не функционира на принципа „включи го и работи“.

Когато самите вие не изпитвате удоволствие е трудно да се направи разлика между приятно и неприятно, между това, което е поносимо и това, което е вълнуващо. Симулацията се превръща в начин да се сложи край на нещо, което не носи радост, но и не причинява болка. Това е оцеляване, вместо живот.

Решението не е в намирането на по-добър партньор, а във връщането към себе си - опознаването на тялото ви, разбирането на механиката на удоволствието и поемането на отговорност за оргазма ви.

Unsplash

Ето какво можете да правите

Първо: спрете да се преструвате. Да, ще бъде неловко. Да, конфликтът е възможен. Но всяко фалшиво действие само удължава проблема.

Второ: започнете със себе си. Изследвайте тялото си без цел, без партньор, без срам. Разберете какво работи, преди да се опитвате да го обясните на някой друг.

Трето: говорете. Не критикувайте („правиш всичко погрешно“), а насочвайте („харесва ми, когато…“). Използвайте ръцете си, покажете, поканете ги в процеса.

Четвърто: дайте си разрешение да не достигате кулминация. Оргазмът не е изискване, а приятен бонус. Но ако го искате, изисквайте го. Вашето удоволствие е не по-малко важно от неговото.

Сексът е диалог, а не монолог и е време да започнем да говорим за него.

Източник: b17

ПО ЖЕНСКИ

Автор Веселина Петрова

Диетолог разкрива храни за по-добър оргазъм: Това е менюто за най-добрия секс в живота ви

Автор Веселина Петрова