По-малко отпадъци и край на излишния „въздух“ в кутиите – така новите европейски регулации ще променят ежедневието ни. Но готова ли е страната ни за тази трансформация?

Всеки от нас се е сблъсквал с примери за излишни опаковки. Единично опакована краставица в супермаркета, малък козметичен продукт, доставен в огромна картонена кутия, пълна с найлон, или два банана, обвити в пластмасово фолио. Тези на пръв поглед нелогични практики скоро ще трябва да останат в миналото.

Причината за съществуването им не е само в маркетинговите стратегии, а и в липсата на строги правила за проектирането и употребата на опаковъчни материали. Често забравяме, че основната им функция е да предпазват продукта. Вместо това те се използват в прекомерни количества, а животът им продължава едва няколко минути, преди да се озоват в кофата за боклук.

Европейският отговор на растящия проблем с отпадъците

Нови правила на Европейския съюз (ЕС) ще променят из основи начина, по който пазаруваме, произвеждаме и управляваме отпадъците си. Статистиката е тревожна – средно всеки европеец генерира 186 кг отпадъци от опаковки годишно. Прогнозите сочат, че до 2030 г. потреблението ще нарасне с 19%, а при пластмасата скокът ще е с цели 46%. Това означава повече изразходвани ресурси, енергия и генерирани отпадъци.

В отговор на тази тенденция ЕС прие новия Регламент за опаковките и отпадъците от опаковки (PPWR). Той е ключов инструмент за прехода към кръгова икономика и цели да намали употребата на опаковки, да насърчи повторната им употреба и да стимулира рециклирането. Крайната цел е постигане на климатична неутралност до 2050 г.

Къде е България в тази картина?

Според данните на Евростат всеки българин произвежда над 70 кг отпадъци от опаковки годишно, като страната ни изостава от средните нива на рециклиране в ЕС. Експерти смятат, че тези данни дори са подценени поради занижено докладване на пуснатите на пазара опаковки. Преходът в България започва от трудна позиция – с ниско доверие в системата за рециклиране и неравномерно развита инфраструктура, особено в по-малките населени места.Опаковките не са само проблем, свързан с отпадъците. Тяхното производство има сериозен ефект върху климата, тъй като изисква огромни количества вода, енергия и суровини – от петрол за пластмасата до дървесина за хартията. След кратката си употреба те често се депонират или изгарят, което води до допълнителни вредни емисии.

Намаляването на излишните опаковки и насърчаването на повторната употреба и рециклирането могат значително да намалят нуждата от добив на нови ресурси и да окажат положителен ефект върху климата.

Какво предстои: Конкретните промени

Новите правила ще влязат в сила едновременно във всички държави членки от 12 август 2026 г. Тъй като става дума за регламент, а не за директива, те ще се прилагат директно, без да е необходимо да се „преписват“ в националното законодателство.

Регламентът въвежда строги изисквания за намаляване на опаковките, оптимизиране на дизайна им и повишено използване на рециклирани материали. Забраняват се и някои видове опаковки за еднократна употреба. Макар да звучат технически, тези мерки ще променят вида и употребата на почти всички продукти около нас.

За България това означава постепенно намаляване на отпадъците от опаковки на глава от населението: с 5% до 2030 г., с 10% до 2035 г. и с 15% до 2040 г. Производителите ще трябва да преосмислят своите практики и да предлагат продуктите си по нов начин.

Една от ключовите цели е и ограничаването на т.нар. празно пространство. До 2030 г. теглото и обемът на всяка опаковка ще трябва да бъдат сведени до минимум, за да се намали излишното използване на ресурси.

Европейският съюз въвежда мащабни промени в регулациите за опаковките, които ще засегнат както производителите, така и ежедневието на всеки потребител. Новите мерки целят драстично намаляване на отпадъците, насърчаване на рециклирането и преминаване към икономика на многократната употреба.

Край на подвеждащите и излишни опаковки

Една от ключовите промени е забраната на подвеждащи практики като двойни стени и дъна, които създават илюзия за по-голямо количество продукт. Новото правило гласи, че празното пространство в една опаковка не може да надвишава 50% от общия ѝ обем. Тази мярка е насочена особено към сектора на електронната търговия, където често се използват прекалено големи кутии и излишни пълнежи като аерофолио или стиропор.

Освен това, където е възможно, производителите ще трябва да проектират опаковките си така, че да могат да се използват многократно.

Задължително рециклиране и ясни етикети

До 2030 г. всяка пластмасова опаковка на пазара ще трябва да бъде поне 70% рециклируема. Продукти, чиито опаковки не отговарят на този стандарт, няма да бъдат допускани за продажба. Целта е да се стимулира използването на по-лесни за преработка материали, например еднокомпонентни вместо многослойни.

Изискванията ще варират според вида на пластмасата. Например, PET бутилките за вода ще трябва да съдържат минимум 30% рециклиран материал, като този дял ще се увеличава постепенно до 2040 г.

За улеснение на потребителите, всяка опаковка ще трябва да има ясен етикет с информация за състава и инструкции за правилното ѝ изхвърляне. Очаква се това да повиши нивата на разделно събиране, тъй като много хора изпитват затруднения с разчитането на настоящите символи.

Изключения от правилата

Предвидени са и изключения за определени продукти, при които безопасността е с най-висок приоритет. Те включват: опаковки в контакт с храни, при които има риск за здравето; опаковки за лекарства, опасни вещества и храни за кърмачета; много малки пластмасови елементи (под 5% от теглото на опаковката); компостируеми пластмасови опаковки.

Забрана на пластмаси за еднократна употреба от 2030 г.

От 1 януари 2030 г. ще бъдат изтеглени от употреба редица пластмасови опаковки, които са част от ежедневието ни. Сред тях са: тънките найлонови торбички (под 15 микрона), които често се предлагат в магазините; групови опаковки, като фолиото около стекове с бутилки или кенове; пластмасови опаковки за пресни плодове и зеленчуци под 1,5 кг; малки хотелски тоалетни принадлежности за еднократна употреба (шампоани, душ-гелове).

Изключения ще се допускат за микропредприятия, ако премахването на опаковката е технически невъзможно или липсва инфраструктура за многократна употреба.

Отговорности и контрол в България

Прилагането на новите правила ще се следи от няколко институции. Производителите и вносителите ще трябва да доказват, че опаковките им отговарят на изискванията чрез специална декларация.

Изпълнителната агенция по околна среда (ИАОС) ще контролира производителите, ще поддържа регистър и ще налага санкции. Министерството на околната среда и водите (МОСВ) ще координира националните планове и ще докладва резултатите пред ЕК. Общините ще отговарят за системите за разделно събиране на битови отпадъци.

Предизвикателства пред България

Въпреки новите регулации, България се сблъсква със сериозни предизвикателства. Инфраструктурата за разделно събиране е неравномерно развита, особено в по-малките населени места. Същевременно доверието на гражданите в системата остава ниско, като мнозина се съмняват, че събраните отпадъци действително се рециклират.Проблем остава и слабото прилагане на вече съществуващи правила. Макар някои продукти за еднократна употреба като пластмасови прибори и чинии да са забранени, те все още се намират на пазара, често срещу символична такса, което подкопава ефективността на регулациите.Европейският съюз предприема една от най-значимите реформи в управлението на отпадъците с новия Регламент за опаковките и отпадъците от опаковки (PPWR). Тези промени ще засегнат начина, по който се произвеждат, продават и използват опаковките, като целта е по-малко отпадъци и по-ясни правила за разделно събиране. За България това е едновременно предизвикателство и възможност за икономическа трансформация.

Промени в заведенията за хранене и край на еднократните сашета

Една от ключовите промени засяга сектора на ресторантьорството, който е сред основните генератори на пластмасови отпадъци за еднократна употреба. От 12 февруари 2027 г. заведенията за хранене ще трябва да предлагат на клиентите си възможността да използват собствен съд за поръчаната храна или напитка. Въпросите, свързани с хигиената и безопасността на храните, ще се уреждат на национално ниво, което дава на държавите време да разработят практически насоки.

Промените не спират дотук. От 2030 г. ще бъде сложен край на малките пластмасови сашета за еднократна употреба, съдържащи кетчуп, майонеза и други сосове, които често получаваме при поръчка на храна за вкъщи. С тези мерки ЕС цели да ограничи значително излишните опаковки в ежедневието.

ЗДРАВЕ

Автор Веселина Петрова

Защо трябва да спрем да пием вода от пластмасови бутилки и ако вече я консумираме, какво не трябва да правим

Автор Веселина Петрова

Хармонизирани етикети за по-лесно разделно събиране

За да улесни потребителите в цяла Европа, Европейската комисия предлага въвеждането на единна система за етикетиране. В момента държави като Франция, Италия и Испания имат собствени изисквания за обозначаване на опаковките, което създава объркване и затруднява производителите.

Новата система предвижда символите върху опаковките да съответстват на тези върху контейнерите за разделно събиране. Това ще премахне съществуващите национални етикети и ще помогне на всеки гражданин лесно да разпознава материалите и да изхвърля отпадъците на правилното място.

Рискове и възможности за България

Ако тези промени не бъдат приложени ефективно, България рискува да изостане значително както в постигането на целите за рециклиране, така и като пазар за устойчиви решения. За сравнение, държави като Германия и Австрия вече постигат над 90% събираемост на бутилки чрез своите депозитни системи – модел, който все още не е въведен у нас като стимул за връщане на бутилки и кенове.Въпреки това новите регулации дават възможност на българските компании да се адаптират още сега и да превърнат тези изисквания в свое конкурентно предимство.

Как бизнесът може да се подготви?

Компаниите могат да предприемат няколко конкретни стъпки, за да посрещнат промените: да анализират настоящите си опаковки по критерии за рециклируемост и ефективност; да разработят стратегии за използване на рециклирани материали или биопластмаса; да следят законодателните изисквания и да документират своите екологични практики; да си сътрудничат с експерти за правилното адаптиране на опаковките към новия регламент; да създават иновативни дизайни на опаковки, които надхвърлят минималните изисквания, за да се утвърдят като лидери в устойчивостта.

Неспособността на България да се адаптира навреме към новите правила носи риск не само от санкции, но и от икономическо изоставане в прехода към по-устойчиви бизнес модели, които вече са стандарт в развитите европейски икономики.

Информацията е по материали на Анита Асенова – автор в Climateka.bg, завършила бакалавърска степен по „Устойчивост и природен мениджмънт“ в Лийдс, Англия.