Изглежда повечето от нас сме малко или много подведени от света на безкрайното консуматорство. Така в днешно време самолюбието често изглежда като нещо, което можеш да си купиш. Като нова рокля, козметика, любимо кафе, като ден в спа център. Или друга някаква „награда“ за изкараната тежка седмица. Не че има нищо лошо в новите рокли, кафето и приятните покупки. Те наистина могат да донесат удоволствие и чувство за грижа за себе си.

Но все по-често ни се струва, че любовта към себе си се крие на съвсем различно място. Много по-дълбоко.

Кога тази любов към себе си става трудна?

Да обичаш себе си е лесно в моментите, когато всичко върви добре. Когато сме доволни от себе си, постигнали сме цел, получили сме похвала или сме направили нещо добре. Много по-трудно е да останеш на своя страна, когато:

- си допуснала грешка;
- нещо не се е получило;
- си се сблъскала с отхвърляне;
- когато изпитваш страх или несигурност;
- когато се чувстваш уморена и безсилна.

Именно в тези моменти става очевидно как наистина се отнасяме към себе си. Защото любовта към себе си не е само приятни чувства. Тя е и за връзката със себе си, когато нещата станат наистина трудни.

Как всъщност изглежда любовта към себе си?

Тя започва с това да спрем да бъдем най-суровият си критик. Не се самообвиняваме за грешките си. Не превръщаме една грешна стъпка в доказателство за собствената си неадекватност. Не си казваме неща, които никога не бихме казали на любим човек.

Позволяваме си да опитваме нови неща. Дори и да няма гаранция за успех. Дори и да е страшно. Дори и да има риск от грешка. Позволяваме си да бъдем несъвършен човек, който се учи, търси и трупа опит. И също така не бързаме да вземаме решения.

Случва се да се изправяме пред трудни избори и да изискваме незабавен отговор. Но понякога решенията отнемат време. Трябва да се вслушаме в себе си, да бъдем известно време със съмненията си и да си позволим да не знаем всичко веднага. Това може да бъде и израз на грижа за себе си, и любов към себе си.

ПО ЖЕНСКИ

Автор Елена Ангелова

Правя всичко както трябва, но се чувствам зле. Какво е високофункционалната депресия?

Автор Елена Ангелова

Какво се случва, когато преминаваме през особено труден период?

Може би именно в такива моменти истинските ни чувства към себе си стават очевидни. Когато се е натрупала умора. Когато нещо не върви. Когато сме уплашени, тревожни или чувстваме, че нямаме повече сили. Тогава най-суровите думи често резонират в нас. Вместо подкрепа, възникват искания, сравнения и обвинения:

- „Трябваше да помислиш за това по-рано.“

- „Сега не е моментът да се разпадаш.“

- „Спри да се тревожиш и просто се стегни.“

- „Прекалено много мислиш.“

- „Не можеше ли да го направиш както трябва?“

Но ако се замислите, точно в такива моменти най-много се нуждаем от подкрепа, а не от критика. Не се опитвайте веднага да се поправите. Не се насилвайте да станете по-силни, по-продуктивни или по-комфортни. Вместо това, обърнете внимание на състоянието си и се отнесете към него с разбиране.

Отнасяйте се към себе си със същото разбиране и топлина, които бихте показали към близък приятел в трудна ситуация. Любовта към себе си е способността да останеш свързан със себе си, дори когато нещата са трудни. Да забелязваш умората, болката, тревожността, съмненията и нуждите си. Да не ги подценяваш или да се отдръпваш от себе си в трудни моменти. Да бъдеш до себе си точно когато най-много се нуждаеш от подкрепа.

Източник: b17