Един от често срещаните проблеми след раждането, които новите майки изпитват, е доста неочакван и специфичен. Носенето на бебето внезапно става много болезнено. Боли основата на палеца, китките - също. Това състояние има две имена. Общоприетото е „майчина китка“ и професионалната диагноза - теносиновит на Де Кервен.
Мнозина майки бъркат болката в китката си с леко навяхване или мускулна умора, които ще отшумят с времето. Това обаче може да доведе до хронични ограничения, а грижите за бебето могат да станат болезнени. Травмите от повтарящото се натоварване на структурите на китката изискват лечение.
)
Механика на триенето: Какво се случва вътре в китката при вдигане на бебето?
За да разберете защо повдигането и държането на бебе става болезнено е важно да разгледаме структурите на палеца и китката. Движението на палеца се контролира от система от дълги мускули в предмишницата, които се простират в тънки, подобни на върви сухожилия.
Две специализирани сухожилия - малкото екстензорно сухожилие и дългото абдукторно сухожилие - минават едно до друго по протежение на китката от страната на палеца. За да се осигури плавно плъзгане, тези сухожилия са затворени в защитен, смазан с течност тунел или синовиална обвивка.
Когато вдигате бебето, ръцете ви естествено образуват L-образна форма, като дланите ви са под гърба на бебето, а палците ви са широко разтворени, за да поддържат телцето му. Тази позиция принуждава палеца да се изпъне максимално, като едновременно с това отвежда китката.
Когато бебето се вдига десетки пъти на ден, сухожилията на палеца в това положение постоянно се трият в тесните стени на синовиалната мембрана.Това многократно триене причинява възпаление. Синовиалната мембрана набъбва, смазващата течност изсъхва и тунелът се стеснява, притискайки сухожилията. Всяко следващо движение на палеца кара възпалените тъкани да се трият една в друга, причинявайки остра, пронизваща болка. Това е теносиновита на Де Кервен.
)
Защо се развива теносиновит на Де Кервен след раждането?
Въпреки че синдромът на Де Кервен може да се развие при всеки, който извършва подобни движения, новите майки са изложени на повишен риск. По време на третия триместър на бременността ендокринната система на жената отделя големи количества от хормона релаксин.
Основната цел на релаксина е да омекоти тазовите връзки, за да разшири родилния канал за бебето. Релаксинът обаче не е селективен. Той навлиза в кръвния поток и отслабва връзките и сухожилията в цялото тяло, включително на ръцете и китките. След раждането, тази отпуснатост на връзките и сухожилията прави ставите на китката нестабилни. Когато подлагате ставата на многократно физическо натоварване, докато носите бебето си, рискът от микроразкъсвания и остро механично триене се увеличава драстично.
Изследвания на учени показват, че теносиновитът на Де Кервен е най-често диагностицираното заболяване на ръката при жените през първите 12 месеца след раждането. По-рядко срещан, сред новите майки, е синдромът на карпалния тунел. Приблизително 25% от новите майки изпитват болка в китката, достатъчно силна, за да им пречи на грижите за детето. Симптомите достигат пик между четвъртата и осмата седмица след раждането - когато бебетата бързо наддават на тегло, а нивата на релаксин в тялото на жената все още не са се нормализирали.
Диагностициране на проблеми с китката след раждането у дома
Ако не сте сигурни защо китките ви болят след раждането - независимо дали е просто мускулна умора или синдром на Де Кервен, ортопедичните специалисти използват диагностичен тест: маневрата на Финкелщайн, която е лесна за изпълнение у дома.
Поставете предмишницата си върху маса. Поставете палеца си върху дланта си. Свийте палеца си в юмрук. Наклонете китката си леко надолу. Ако, докато бавно (това е важно!) накланяте юмрука си надолу към пода, усетите остра, пронизваща болка в основата на палеца си и нагоре по предмишницата, тестът е положителен. Това показва, че сухожилията са разположени във възпалена обвивка.
Учени от университета в Джъдзян потвърдиха в свое изследване, че маневрата на Финкелщайн е „златният стандарт“ за диагностика, който позволява практически безгрешна диагноза без скъпи ЯМР сканирания. Експерти от университетската болница в Гент добавят, че диагностичната точност на този тест е 91%. В съмнителни или напреднали случаи се използва ултразвук за точно визуализиране на стеснението на канала, степента на синовиалното подуване и идентифициране на евентуални свързани кисти.
Как се лекува китката на майката. Стратегии при синдрома на Де Кервен
Лечението на китката на майката изисква комбинация от ергономични промени, защита и противовъзпалителна терапия. Лекарят трябва да постави точна диагноза и да предпише лекарства.
Първо, променете начина, по който повдигате бебето си. Вече не повдигайте бебето си, като хващате тялото му с широко разтворени длани и палци. Вместо това, дръжте китките си изправени и повдигайте, като използвате повече мускулни групи. Протегнете предмишниците си под торса му и ги придърпайте към гърдите си. Или дръжте дланите си изправени и повдигайте отдолу, без да изпъвате палците си.
Второ, обездвижете ставата. Стандартните еластични превръзки - бинтове или разтегателни бандажи няма да ви помогнат за обездвижването на палеца, защото го оставят да се движи свободен. Необходима ви е специализирана медицинска ортеза - шина за палец (изберете тази със скоба за китката). Тази шина обездвижва палеца. Има дълъг маншет и твърда шина вътре. Шината напълно обездвижва сухожилията на палеца, но позволява на останалите четири пръста и дланта да се движат свободно. Това е оптималното лечение за синдрома на Де Кервен.
Важно! Късата шина за палец не е подходяща за „мамината китка“, защото не предотвратява движението и триенето на възпалените тъкани над дланта.
Накрая - облекчете възпалението. Прилагайте студен компрес върху основата на палеца няколко пъти на ден за 15 минути, за да стесните кръвоносните съдове и да намалите локалния оток.
Ако болката продължава, консултирайте се с ортопед или травматолог. Те могат да препоръчат локални противовъзпалителни гелове, да предпишат физиотерапия или да приложат локална инжекция с кортикостероиди директно в сухожилната обвивка, което ще намали възпалението и ще възстанови плавното ви движение.
Източник: medaboutme, д-р Ирина Аршинова
)
)
,fit(380:285))
)
,fit(680:510))
)
,fit(680:510))
)