"Това съсипа 45 години от живота ми": Съпругата на Джейми Оливър разкри, че страда от аутизъм и АDHD
Автор
Кристина Кирова

"Това съсипа 45 години от живота ми": Съпругата на Джейми Оливър разкри, че страда от аутизъм и АDHD

Джулс Оливър, съпругата на световноизвестния кулинар Джейми Оливър, разкри публично, че е диагностицирана със синдром на дефицит на вниманието и хиперактивност (СДВХ), както и с разстройство от аутистичния спектър.

Getty

"Отне ми 45 години от живота"

51-годишната майка на пет деца сподели откровено за дългогодишната си вътрешна борба. Тя сподели, че състоянието е белязало негативно близо 45 години от живота ѝ, преди да разбере истинската причина.

Макар че популярният телевизионен шеф Джейми Оливър още миналата година загатна за невродивергентността на своята половинка, това е първият път, в който самата тя говори открито за точните си диагнози. Признанието дойде по време на участието ѝ в подкаста Lessons From Our Mothers.

Как съпругата на Джейми Оливър откри, че има аутизъм и СДВХ

Джулс, която управлява марка за детски облекла, поясни, че е открила, че има СДВХ преди около четири години. Впоследствие подозренията ѝ за аутизъм се зародили, след като някои от децата ѝ получили същата диагноза.

„Някои от децата ни бяха диагностицирани с аутизъм и тогава си казах: ‚Боже мой, това описва напълно мен самата‘. Направих изследвания и се оказа, че и аз съм от спектъра“, споделя тя.

Тя не скри и разочарованието си от романтизирането на подобни състояния, като категорично отхвърли идеята, че те представляват специална дарба:

„Това е изключително изтощително. Чувствам, че съсипа 45 години от живота ми, докато се чудех какво не ми е наред. Това не е суперсила, а просто постоянен товар и много трудна битка.“

Въпреки че са ѝ предписани медикаменти за контрол на СДВХ, Джулс признава, че все още не се престрашава да ги приема заради силна тревожност, свързана със здравето ѝ.

Getty

Семейната динамика и разбирането на децата

Джулс и Джейми Оливър имат зад гърба си 26 години брак и са родители на пет деца: Попи, Дейзи, Петал, Бъди и Ривър. По думите ѝ осъзнаването на собственото ѝ състояние ѝ е помогнало да изгради много по-силна връзка и емпатия с децата си, които преминават през сходни изпитания.

Тя обаче не крие, че в началото ѝ е било трудно да разпознае симптомите при втората си дъщеря – Дейзи. Момичето преживяло сериозна криза по време на подготовката си за важни училищни изпити и дори потърсило спешна медицинска помощ.

„В училище ѝ казваха, че няма да постигне нищо, но тя опроверга всички. Първоначално не разбирах през какво минава, но след поставянето на диагнозата и започването на лечението, тя буквално разпери криле“, разказва гордата майка.

Предизвикателствата на социалната тревожност и менопаузата

Освен трудностите с концентрацията, Джулс сподели, че от години се бори с дълбока социална тревожност. Докато в миналото е измисляла извинения, за да избегне публични събития, днес тя открито признава пред близките си, когато се чувства претоварена и неспособна да се справи с големи групи хора.

Тя допълни, че емоционалните амплитуди и свръхчувствителността се засилват допълнително от периода на менопаузата, описвайки комбинацията от невродивергентност и хормонални промени като „двоен кошмар“, с който се учи да се справя всеки ден.

Съпругата на световноизвестния кулинар Джейми Оливър – Джулс, реши окончателно да спре да прикрива трудностите си в социалните контакти. По повод своя 50-и рожден ден тя използва поканите за празненството, за да насърчи приятелите си да бъдат напълно откровени дали изобщо желаят да присъстват.

„В поканата за 50-ия ми рожден ден реших да бъда себе си“, споделя Джулс. „Казах на Джейми, че ще призная пред всички, че не съм нормална в общоприетия смисъл, защото дълго време играех ролята на шумна и супер социална личност. В действителност това е най-големият ми кошмар – аз съм абсолютен интроверт.“

Тя поясни, че е дала пълна свобода на поканените да откажат без извинения, да си тръгнат без сбогуване по всяко време или дори да се появят по пижами. Макар част от гостите да са се отказали да дойдат, Джулс приема това като естествена стъпка към автентичността.

Освен с трудностите при общуване, тя споделя и за изтощителната тревожност около децата си: „Тревожа се непрекъснато – от момента, в който се събудя в три сутринта, до следващото събуждане в шест. Не знам как да спра това безпокойство, може би с подходяща терапия или медикаменти.“

Getty

Динамиката в едно необикновено семейство

Джейми Оливър също засегна темата за невродивергентността в семейството си по време на участие в подкаста Begin Again на Давина Маккол. Известният шеф-готвач нарече съпругата си „истинска опора“ за дома им.

„Тя съзнателно стои на заден план, но притежава невероятен инстинкт, изключителна доброта и страхотно чувство за хумор. Неврологичните различия правят живота ѝ както изключително интересен, така и труден. Но точно това ни прави такива, каквито сме, и аз съм безкрайно благодарен за нея и за начина, по който се грижи за децата ни“, коментира Джейми.

В интервю за The Sunday Times той призна, че с Джулс непрекъснато обсъждат поведението на децата си и са се научили да разбират, че реакциите им се дължат на различното им възприятие за света. По думите му това осъзнаване им помага да бъдат по-добри родители.

Шеф Оливър с усмивка описа семейната атмосфера като истинска лудница: „Представете си четирима невродивергентни души около масата, всеки от които се опитва да наложи своята гледна точка.“

Джейми, който самият страда от дислексия, припомни за трудните си ученически години, когато е бил подценяван и обиждан заради обучителните си затруднения. Той подчерта, че днешното общество разбира функционирането на мозъка много по-добре в сравнение с преди три десетилетия.

ADHD е „недостатъчно диагностициран“: 9-те малко известни признака, които трябва да знаете
ЗДРАВЕ
Автор Веселина Петрова

ADHD е „недостатъчно диагностициран“: 9-те малко известни признака, които трябва да знаете

Автор Веселина Петрова

Какво е СДВХ?

Синдромът на дефицит на вниманието и хиперактивност (СДВХ) е поведенческо състояние, характеризиращо се с липса на концентрация, хиперактивност и импулсивност.

Статистиката показва, че състоянието засяга около пет процента от децата в САЩ. Във Великобритания от него страдат около 3,6% от момчетата и 0,85% от момичетата. Симптомите обикновено се проявяват в ранна детска възраст и стават по-видими с израстването, като повечето диагнози се поставят между 6 и 12-годишна възраст.

Макар точните причини за възникването му все още да не са напълно изяснени, се счита, че съществена роля играят генетични фактори, влияещи върху мозъчната структура и функция. За облекчаване на симптомите и улесняване на ежедневието обикновено се препоръчва комбинация от поведенческа терапия и медикаментозно лечение.