Средностатистическата жена получава диагноза ADHD – Синдром на хиперактивност с дефицит на вниманието (СХДВ) едва на около 38 години. Това често означава десетилетия, прекарани в срам, самокритика и усещането, че просто „не се стараеш достатъчно“.

„Способни, но мързеливи“ – така учителите обикновено описват хората с това състояние още от малки. Повтарят го толкова често, че самите обекти на подобни заключения свикват и приемат въпросните определения за тях. По-късно същите думи идват от партньори, колеги, приятели.

Жените със СХДВ често израстват с усещането, че са неорганизирани, хаотични и нещо „дефектни“. Купуват планери, записват курсове по продуктивност и се обвиняват, когато отново не успеят да се справят. А истината понякога е много по-проста – проблемът никога не е бил в липсата на воля.

Защо жените разбират за диагнозата толкова късно?

Дълго време СХДВ се смяташе за „състояние на палавите момчета“ – онези, които тичат из класната стая и пречат в час. Момичетата обаче по-често проявяват симптомите по различен начин: разсеяност, тревожност, емоционална чувствителност, хронично претоварване. Изследвания показват, че момичетата много по-рядко са насочвани за диагностика дори когато изпитват същите трудности като момчетата. Вместо това симптомите им често се тълкуват като „мързел“, „липса на дисциплина“ или „лош характер“.

Още от деца момичетата с такъм синдром чуват непрестанно: „Не тичай, ти си момиче“, „Не се дръж така“. Постепенно започват да маскират трудностите си и да играят ролята на „нормални“. Тази постоянна адаптация обаче изисква огромно количество енергия.

След 40-годишна възраст ресурсът за това маскиране често се изчерпва. Кариера, деца, грижа за родители, домакинство, емоционален труд, всичко се натрупва. А когато към това се добавят и хормоналните промени в перименопаузата, компенсаторните механизми започват да се сриват. Много жени тогава си мислят: „Полудявам“ или „Станала съм ужасно мързелива“.

Как хормоните влияят на СХДВ (ADHD)

СХДВ не е мързел. Мързелът е съзнателен избор да не правиш нещо. При СХДВ често знаеш какво трябва да направиш, но мозъкът ти буквално отказва да стартира задачата. Причината е свързана с допамина – невромедиатор, който влияе върху мотивацията, вниманието и усещането за награда. При хората със СХДВ неговата регулация е нарушена.

Тук идва и ролята на женските хормони. Естрогенът подпомага допаминовата система, затова много жени усещат подобрение в концентрацията през първата половина на цикъла. Прогестеронът действа в обратна посока и често усилва симптомите – разсеяност, импулсивност, емоционална нестабилност. По време на перименопаузата нивата на естроген започват да варират рязко, а след това спадат. Именно тогава много жени за първи път осъзнават, че цял живот са живели със СХДВ.

Мисля, че имам СХДВ

След поредното прегаряне в офиса и пореден депресивен епизод жените със СХДВ започват да си задават въпроса: „Защо всичко ми коства толкова много усилия?“. Разсеяност, емоционални крайности, проблеми с концентрацията, трудности в отношенията, импулсивност – всичко това говори за наличието на синдрома. Едва тогава тези жени са склонни да се допитат до псилохолог за всичките им подобни емоционални състояния. И тогава разбират, че става дума за СХДВ, и най-после – вместо критика, срещат разбиране.

И точно това често променя всичко. Защото диагнозата най-сетне дава обяснение.

НОВИНИ

Автор Антония Михайлова

Ана Виктория: Първата адвокатка със синдром на Даун, която пренаписа правилата

Автор Антония Михайлова

Когато хаосът се превърне в суперсила – примерът на DARA

Темата за СХДВ става все по-видима благодарение на жени, които говорят открито за състоянието си. Сред тях е и победителката в Евровизия 2026 – DARA. В интервю за bTV певицата признава, че е диагностицирана със СХДВ и описва състоянието не като слабост, а като своя „суперсила“. Тя разказва, че дълго време е живяла с усещане за вътрешен хаос, разпилени мисли и постоянна нужда от промяна.

Именно това обяснява защо се занимава едновременно с музика, танци, писане и визуално изкуство. Според нея преминаването между различни творчески дейности ѝ помага да канализира енергията си и да остане фокусирана.

В предаването „Животът по действителен случай“ тя споделя, че откриването на ADHD е било като „отключване на сърцето“. Вместо да се обвинява за непрекъснатата нужда от движение и силни емоции, започва да приема начина, по който функционира мозъкът ѝ. От това приемане се ражда и албумът ѝ ADHDARA (2025), който певицата описва като „парченце от вътрешния ми свят“.

Getty

Какво помага след диагнозата

Диагнозата в зряла възраст често носи едновременно облекчение и скръб. Много жени започват да мислят за всички години, прекарани в самокритика. Първата важна стъпка е да си позволите да скърбите за „несбъднатото аз“ – версията на себе си, която е можела да живее по-леко, ако е знаела по-рано, споделя психолог пред сайта Psychologies.

След това идва практическата част – търсене на терапия и подкрепа, делегиране на задачи, планиране според интереса и нивата на енергия; намаляване на сензорното претоварване, изграждане на среда, която работи с мозъка ви, а не срещу него. Слушалки с шумопотискане, списъци, таймери, рутини, приглушена светлина – това не са капризи, а инструменти за оцеляване.

Има ли предимства?

Въпреки трудностите СХДВ има и силни страни. Хората със СХДВ често притежават:

– хиперфокус – способността да се потапят изцяло в интересна задача;
– нестандартно и креативно мислене;
– силна емпатия;
– способност за бързи реакции в кризисни ситуации.

Много от тях успяват да виждат връзки и решения, които другите пропускат.

Как да живеем със СХДВ

СХДВ е неврологично състояние, което се превръща в страдание най-вече в неподходяща среда. А жените дълго са живели под огромния натиск да бъдат перфектни – организирани, спокойни, грижовни, винаги под контрол. Ето защо диагнозата често идва не като присъда, а като освобождение.

Хората с ADHD често израстват с усещането, че с тях „нещо не е наред“, че са прекалено хаотични, емоционални или трудни за света около себе си. Но ADHD не е липса на характер, воля или способности, а различен начин, по който мозъкът възприема, обработва и преживява реалността.

За много жени диагнозата идва късно, но заедно с нея идва и нещо изключително важно – обяснение, освобождение и правото най-сетне да изградят живот, който не изисква непрекъснато да се преструват на някого друг.