"Обясних ти го сто пъти": Детето ви не иска да учи. Родители, не крещете, eто какво помага
Автор
Елена Ангелова

"Обясних ти го сто пъти": Детето ви не иска да учи. Родители, не крещете, eто какво помага

„Обясних му го вече сто пъти!“ „Когато седим заедно, разбира всичко, но на следващия ден отново не помни нищо.“ „Просто не иска да учи. Ако не го насилвам, няма да прави нищо.“

Психотерапевтите често чуват тези фрази от родители. И почти винаги това не е гняв към детето, а умора. Умора от безкрайните домашни, от критиките на учителя, от драсканите чернови и чувството, че всичките ти усилия са напразни. 

Родителят се прибира уморен от работа, сяда до детето си и отново му обяснява как да се реши проблема. В началото спокойно. После малко по-силно. След това се появява раздразнението: „Но ти току-що го направи! Как можа да го забравиш отново?“ 

Детето свежда очи, върти се, разсейва се и понякога плаче. А понякога просто седи и мълчи, сякаш изобщо не е чуло възрастния.

Какво ще стане, ако едно дете наистина се опитва, но не успява? Когато лошото академично представяне не е въпрос на воля. Представете си, че ви е дадена задача на непознат език. Опитвате се да я разберете, но не знаете откъде да започнете. Човекът до вас я обяснява отново. После отново.Накрая започва да повишава тон, защото е сигурен, че просто не му обръщате достатъчно внимание.

Ще помогне ли раздразнението ви детето да разберете по-добре заданието? 

Най-вероятно не. Напротив, неразбирането ще бъде утежнено от тревожност, напрежение и страх от повторна грешка. Приблизително така може да се чувства дете, което има затруднения с вниманието, паметта, обработката на информация или организирането на собствените си дейности. То може да знае правилото, но да не може да го приложи в подходящия момент. Може да реши правилно пет задачи, но да допусне напълно глупава грешка в шестата. Може да е в състояние да преразкаже перфектно един параграф устно, но да се затрудни с писмено задание.

Това не е непременно заради липса на усилия

Понякога детето има проблеми със запомнянето на инструкциите. Понякога не забелязва собствените си грешки. Понякога се изтощава толкова бързо, че само след петнадесет минути работа спира да разбира обясненията. А възрастният вижда само резултата - още една лоша оценка, още грешки, още недовършени домашни.

Защо виковете не правят детето по-внимателно

Викането наистина може да накара детето да се съсредоточи за известно време. То ще се уплаши, ще спре да се разсейва и ще започне да пише по-бързо. А родителят може да си помисли, че методът работи. Но има голяма разлика между дете, което започва задача от страх, и такова, с което се е научило да се справя самостоятелно. 

Страхът не развива умения за планиране. Не подобрява разбирането при четене. Не учи на проверка на написаното и не обяснява как да запомни поредица от действия. Освен това, интензивният емоционален стрес може допълнително да възпрепятства вниманието и запаметяването.

Постепенно детето развива неприятна връзка. А именно - уроците са място, където отново ще бъда лош, глупав и некомпетентен. И тогава започва да избягва часовете. Отлага, иска нещо за пиене, оплаква се от умора, забравя тетрадките си, спори или се преструва, че не чува. 

Родителят възприема това като още едно доказателство за мързел. Но понякога се сблъскваме не само с академични трудности. Изправени сме пред дете, което вече е убедено в собствения си провал.

„Но когато поиска, може да направи всичко!“ 

Това е може би един от най-предизвикателните моменти за родителите. Детето може да прекара часове в строеж на конструктори, в запомняне на огромно количество информация за любима игра и забелязване на най-малките детайли. Но все пак не може самостоятелно да изпълни три домашни по литература. 

Изглежда сякаш просто избира къде да вложи усилията си. Различните дейности обаче поставят напълно различни изисквания към мозъка. Любимата дейност може да се поддържа от интерес, ясна последователност от действия и бързи резултати. Изпълнението на домашните обаче изисква поддържане на цел, потискане на разсейващите импулси, превключване между дейности, наблюдение за грешки и продължаване на работата, дори когато не е приятна.

Това не означава, че детето трябва да бъде освободено от всички отговорности. Но преди от него да се изисква по-голяма самостоятелност, е важно да се разбере какви умения то вече притежава и кои все още трябва да се развият. 

Не можете да научите дете да плува, като просто поискате да спре да се дави. 

Имунитет след боледуване на детето ви. Внимание! Не бързайте с витамините и пробиотиците
МИСИЯ БЕБЕ
Автор Елена Ангелова

Имунитет след боледуване на детето ви. Внимание! Не бързайте с витамините и пробиотиците

Автор Елена Ангелова

Кога родителите трябва да се консултират със специалист? 

Препоръчително е да се обръща внимание не толкова на самите оценки, колкото на това как детето учи и какви трудности се повтарят ден след ден.

Например, ако забележите, че детето ви: 

- разбира обяснението, но бързо забравя наученото; 
- постоянно прескача букви, думи или цели редове;
- не може самостоятелно да започне задача;
- губи училищни пособия, забравя да запише домашна работа;
- чете текст, но има затруднения да обясни съдържанието му;
- знае правилата, но прави многобройни грешки при писане;
- уморява се бързо дори с относително малко количество работа;
-  изпълнява задачи само при постоянното присъствие на възрастен;
-  започнало е да избягва училище, реагира болезнено на грешките или казва неща като „Аз съм глупав/а“ или „Никога няма да успея“.

Първокласник, първи клас, училище
Freepik



Само един от тези признаци не показва разстройство

Ако обаче трудностите са постоянни, ако пречат на ученето и не се разрешават със стандартни образователни обяснения, си струва да се проучат причините им. В зависимост от естеството на трудностите може да се наложи консултация с детски невропсихолог, логопед, учител по специално образование, психолог или лекар. 

Невропсихологичната диагностика помага за оценка на вниманието, паметта, регулирането на активността, визуално-пространствената обработка и други функции, свързани с ученето. Тя обаче не замества медицинската диагностика и не винаги обяснява всички причини за академичен неуспех.

Какво може да се промени още днес? 

Разбираемо е колко е трудно да се запази спокойствие, когато домашните се проточват с часове, а утре всичко започва отначало. Затова психологът няма да ви посъветва просто да „спрете да крещите“. Родителите обикновено сами разбират отлично, че викането не е най-добрият начин за обучение. Но когато обичайните методи не работят и няма други инструменти, фрустрацията се натрупва.

Гонят ли децата ни от час, защото не носят правилната блуза? Една истинска история за училищни униформи, права и натиск
МАМА И ДЕТЕ
Автор Антония Михайлова

Гонят ли децата ни от час, защото не носят правилната блуза? Една истинска история за училищни униформи, права и натиск

Автор Антония Михайлова

Опитайте да започнете с малки промени

Вместо „Седни и направи всичко“, предложете едно конкретно действие: „Отвори тетрадката си и прочети първата задача.“ Вместо „Бъди по-внимателен“, покажете какво точно трябва да се провери: „Провери дали си написал всички думи.“ Ако детето ви не разбира обяснението, не го повтаряйте безкрайно, използвайки едни и същи думи. Опитайте с рисунка, диаграма, пример или друг начин за представяне на информацията.

Детето е уморено, кратка почивка може да е по-полезна от още двадесет минути мъка. И не забравяйте да разпознаете не само правилния резултат, но и самостоятелните му усилия. Понякога, за дете, което е свикнало постоянно да прави грешки, самостоятелното започване на задача вече е значителна стъпка. Родителят не бива да става домашен учител на пълен работен ден.

И понякога най-важната стъпка не е друг преподавател, допълнителна тетрадка или по-строг мониторинг, а по-скоро опитът да се разбере защо това конкретно дете изпитва толкова трудности с ученето. 

В моята практика като детски невропсихолог вярвам, че е особено важно не само да се идентифицират слабостите, но и да се разбере какви оставащи способности има детето, които могат да бъдат използвани, за да направят ученето по-достъпно. Лошата оценка е информация за резултат.Но тя почти не казва нищо за основните причини. И преди да кажете отново: „Колко още трябва да ти обяснявам?!“, опитайте се да се запитате: „Какво точно пречи на детето ми да разбере, запомни или изпълни тази задача?“, коментира детският невропсихолог Ана Адрианова.

Може би това е точно въпросът, който ще даде началото на истинска промяна.

Тревожност, умора, трудности във взаимоотношенията, семейни конфликти? Понякога е важно да не оставате сами с тревогите си.

Източник: b17