Изневярата е често срещано явление, което помрачава живота на много семейства. Трябва ли да я признаем или е по-добре да замълчим? Ето един житейски пример.

Тя е на 32 години и живее със съпруга си в голям град. Неотдавна бракът ѝ претърпява огромно изпитание заради внезапна странична афера. Какво разказва тази жена:

"Със съпруга ми сме заедно от три години. Обичам го и искам да запазя семейството ни заедно. Но наскоро имаше един епизод, който все още ми носи много вина. На една университетска среща се видях с един мъж, с когото имах сложна романтична връзка през студентските си години.
След шведската маса и няколко чаши шампанско старите чувства се засилиха. За мой ужас се събудихме в едно и също легло. Съпругът ми беше отишъл на гости на родителите си този уикенд и не разбра нищо. Разбира се, за продължаване на аферата с бившия съученик не можеше да става и дума. Това беше трагична грешка и аз осъзнах това и не възнамерявам да повторя. Но какво да правя сега?"

На въпроса ѝ отговаря клиничен психолог:

Стъпка 1: Определете намеренията си

Има смисъл да разберете дали изобщо трябва да се изповядате. Отговорът зависи от целта ви. Дали намерението ви е да облекчите собствения си дискомфорт?
Вашите тежки чувства са си лична работа. И другият човек не е длъжен да страда заради това, че сте извършили такова действие. Да накараш другия човек да страда, за да се почувстваш по-добре, е доста егоистично. Ако искате да влошите отношенията си, не правете това.

Различно е, ако смятате, че признанието ще подобри връзката ви. Например смятате, че партньорът ви вече ви подозира в изневяра. Тогава е по-добре да му кажете истината, за да не изпадне в психоза.

Стъпка 2: Приемете предварително вероятните последствия

Реакцията на мъжа зависи от споразуменията ви като двойка и от личното му отношение към изневярата. Но трябва да ви предупредя веднага, че е много вероятно връзката ви да приключи. Много е възможно това да бъде прекомерен удар за партньора ви и той да не иска повече да общува с вас. Приемете последствията.

Стъпка 3: Изберете подходящия момент

Моментът за признаване на изневярата трябва да е неутрален. Не избирайте дата, която е твърде емоционално приповдигната: например годишнина. Също така не го правете в гнева си: в разгара на спор, на скандал. Изберете момент, в който партньорът ви е спокоен и свободен.

Стъпка 4: Дайте на партньора си време да помисли и след това обсъдете какво да правите по-нататък.

Възможно е след откровената изповед съпругът ви да не иска да общува с вас веднага. Тогава е важно да му дадете пространство, за да се опомни и да вземе решение.

Когато основният порив на емоциите утихне, обсъдете дали ще продължите връзката си. Преговаряйте. Може да искате да промените формата на връзката си. Ако за вас е важно да останете със съпруга си, обяснете защо ви е грижа за него и защо искате да запазите брака.

Важно е също така да помните, че изневярата, освен ако не става дума за системни нарушения на споразумението, е нещо много ситуативно. Обикновено изневери се случват в труден момент от живота или далеч от дома: по време на командировка или когато обстоятелствата са екстремни. Обяснете до каква степен случаят, в който участвате, е нетипичен. И обосновете защо няма да се повтори.

Важна забележка:

Преди да признаете изневярата на съпруга си, трябва да разберете дали той е насилник. Ако съпругът ви е насилник и можете да се окажете в опасност, не е необходимо да признавате за изневярата. Това се налага, за да не излагате живота и здравето си на риск.

Четете още: 7-те най-големи лъжи на Кари Брадшоу