Популяризирането на стоки и услуги в сферата на "красотата" през последните години налага нереалистични стандарти за външния ни вид... Медиите ни бомбардират всеки ден със съобщения за това как ефективно да потискаме, направо да тероризираме, собственото си тяло.

Основните мишени на тази офанзива са жените. През цялото време чуваме, че телата ни трябва да бъдат строго контролирани. Длъжни сме да работим неуморно, за да намалим размера на тялото си, да направим повърхността му гладка, да се борим с миризмите му и космите, които растат от него. Въздействията на тази дисциплинираща машина чрез: страх, вина и срам са важен етап от комерсиалния цикъл...

Тази машина вече ни е внушила отвращение от нашите "диви", "несъвършени" тела, "индустрията на красотата" триумфира, предлагайки безброй начини за "решаване на проблема": от диети, упражнения, всякакви консултации, козметика и процедури до хирургични модификации и тунинговане.

Има единствено вход към процеса на “култивиране” на телата. Изход не се предвижда. В сегашната система от наложени представи за „красива жена“ липсват понятия като „достатъчно стройна жена“ или „достатъчно красива жена“. Винаги ще има изображение, което казва, че такава или такава филмова звезда или топ модел е отслабнал „по-добре от теб“.

Стандартната реклама на продукти за „подобряване“ на тялото използва техника за сравнение: „Пред вас е „обикновена“ жена. Ето как изглеждаше "преди" употребата на нашето лекарство. Ето я вече Супержена. Ето как да се грижите, за да го постигнете и вие.

Точно по аналогията с двата препарата за миене на съдове (единият, от които отстранява мазнините зле, другият отлично) се предполага, че да бъдеш „обикновена“ жена е абсолютно недопустимо. Да бъдеш жена, освободила се от мазнините е истинската цел, смисълът на живота. Диктувайки "телесни норми", медиите свързват образите на отслабнали хора с образите на успех, просперитет и удоволствие.

Ето как научаваме къде „живее щастието“, докато увеличаваме недоволството от себе си по пътя. В ситуация на постоянно отвращение към себе си често забравяме, че сме осъдени да се състезаваме с редактирани, манипулирани чрез новите технологии изображения и неограничени ресурси за „самоусъвършенстване“, достъпни за „иконите на стила“, чиято работа е да изглеждат така, както диктува модата.

„Обикновеното“ тяло с уникални извивки и асиметрии е ВРАГ на модните идеолози. Много по-удобно е да въплътите нови идеи за висша мода, като имате предвид абстрактното плоско тяло като за идеален манекен. „Висшата мода“, която определя посоката на мисълта за „красотата“, НЕ създава дрехи за живи хора. Тя принуждава живите хора да напасват телата си към нейните рокли.

Парадоксалният и репресивен начин на мислене се разпространява все повече и повече, завладявайки нови пространства: деца, мъже, възрастни хора все повече се превръщат в целевата аудитория на „индустрията на красотата“ и идеологията на „обезмасляването”.

Жените обаче имат най-малко право да освобождават по този начин телата си. През последните няколко десетилетия двойното натоварване на жените с кариера и семейна работа, беше допълнено от трето задължение - да опитомява тялото си. И ако се опитате да скочите от този влак, решавайки да обичате тялото си, колкото и „обикновено“ да е то, „полицията на красотата“ ще ви връща отново и отново в царството на неврозите.

Когато обикновена жена през лятото е по-леко облечена може и да й отстъпят място в градския транспорт. Тази жена е „обикновена“, със „средно“ телосложение. Има си коремче. Не е плоско и никога не е било. Защото в различни периоди от живота жената става или по-заоблена, или по-вталена. Поради факта, че коремът й не е хлътнал, често я бъркат с бременна жена. Дотам стигнахме…

Мили дами, прочетете този текст с душата си и решете вие ли ще управлявате живота си, или индустрията на красотата ще му придава "смисъл"?