Известно е, че чуването на гласове се свързва предимно с психически заболявания като шизофрения и други подобни. Оказва се обаче, че не само хора с неврологични проблеми могат да бъдат засегнати от звукови халюцинации, съобщи Science alert.
Изследователи от École Polytechnique Fédérale de Lausanne (EPFL) в Швейцария и университета Savoie Mont Blanc във Франция решили да проучат как слухово-вербалните халюцинации (СВХ) могат да се задействат в ума, така че да чуваме глас, без действително такъв да съществува.
Предположения от предишни проучвания сочат, че такива халюцинации са причинени или от неспособност за правилно разграничаване на личността от заобикалящата среда, или от силно поддържани вярвания и наложени представи, които в даден момент надделяват върху всичко, случващо се в заобикалящата ни реалност. Целта на екипа бил да подложи на изпитание и двете хипотези.
„Тук разработихме нов метод за предизвикване на СВХ в контролирана лабораторна среда чрез интегриране на методи от гласово възприятие със сензомоторна стимулация, което ни позволява да изследваме приноса и на двата основни акаунта на СВХ“, пишат изследователите в статия, публикувана в гореспоменатата медия.
Екипът се доверил на техника, която е използвана и преди. Участниците натискали бутон пред себе си, при което роботизирана ръка ги натискала по гърба. В този нов експеримент, включващ 48 участници, забавянето на мушкането било променливо и доброволците носели слушалки, възпроизвеждащи смесица от подобен на водопад „розов шум“ и от време на време откъси от гласове – както техни, така и на други хора.
Както при предишния тест с натискане на бутон, участниците съобщили, че усещат присъствие зад себе си поради боцкането – но някои от тях също съобщили, че чуват гласове, които всъщност ги няма.
Феноменът на чуване на гласове е по-често срещан, ако доброволците са чули гласа на някого друг преди своя собствен и ако е имало забавяне между натискането на бутона и ръкомахането. Сякаш участниците в теста измисляли глас, който да отговаря на усещането, че някой стои зад тях.
Според изследователите въпросните резултати подсказват, че и двете теории за задействане на халюцинации са правилни - участниците не са успели да възприемат ситуацията около себе си реалистично и са били повлияни от асоциациите и внушените им вярвания за това, което се случва около тях.
Интересното е, че колкото по-голяма била продължителността на тестовете, толкова честотата на халюцинираните гласове се увеличавала. Така участниците се оказали по-склонни да чуят фантомните звуци към края на експерименталната сесия.
В крайна сметка, знанието как тези халюцинации могат да бъдат предизвикани е важно за разбирането на връзката им със състояния като болестта на Паркинсон. Резултатите от проучването са също и ориентир за това, че не бива подобно преживяване непременно да бъде повод за тревога (въпреки че не изключва необходимостта от консултация с лекар).
„Освен новостта и важното методологично въздействие, тези резултати хвърлят нова светлина върху феноменологията на СВХ, предоставяйки експериментална подкрепа и за двата видни, макар и привидно противоположни разсъждения – представяйки СВХ като хибрид между дефицити в самонаблюдението и свръхпрецизни предшестващи,“ пишат учените, провели експеримента.