Ozempic - лекарството за диабет, стана широко известно и използвано за отслабване, а според статистиката хората обикновено свалят около 10% до 15% от телесното си тегло.

Реалността обаче е, че като всяко лекарство, различните органи реагират по различен начин на активната съставка в него (семаглутид). Докато някои хора могат да намалят с по-малко от 5% от телесното си тегло с Ozempic, други могат да свалят цели 20% или 25% от килограмите си.

Лекарите и учените все още правят проучвания относно това защо съществуват тези индивидуални различия, но каквато и да е причината, те съществуват. И докато някои хора могат да продължат да губят тегло със семаглутид, докато достигнат геланите от тях килограми, то други могат срещнат затруднения да продължат да намаляват теглото си след няколко месеца употреба.

Това е, което много лекари, както и разочаровани пациенти, често наричат „платото Ozempic“, въпреки че може би сте чували да го описват като феномен, при който „Ozempic спира да действа“. 

Ето какво всъщност се случва:

Ozempic, разработен от Novo Nordisk като лекарство за стабилизиране на кръвната захар при хора с диабет тип 2, действа както върху корема, така и върху мозъка. Той имитира хормон, който забавя изпразването на стомаха, поддържайки хората сити по-дълго и казва на мозъка да се засища с по-малко храна.

Но органите не на всички хора са устроени по един и същи начин. Като такива, може да се наложи хората да достигнат до различни дози от лекарството, за да почувстват, че действа. За малка част от хората Ozempic просто никога няма да проработи. Но повечето хора ще реагират на лекарството по някакъв начин, ако им бъде дадена правилната доза.

„Много често хората – да кажем при първата, втората доза – буквално не усещат нищо. И започват да се чудят какво ми е дал моят лекар?“ споделя д-р Стивън Баташ, специалист по загуба на тегло, който използва Ozempic в практиката си.

Ако тези първоначални дози нямат ефект, лекарят може да препоръча повторно увеличаване на дозата до един милиграм. Внезапно при правилната доза пациентът може да прекара все по-дълги часове между храненията, да се почувства по-бързо и за по-дълги периоди сит. Пациентите също могат да започнат да усещат повече странични ефекти след увеличаване на дозата, като гадене или повръщане, но това също е знак, че лекарството действа - поне в краткосрочен план.

Един от начините да настъпи "плато" е след няколко седмици или месеци, в които пациентът е използвал доза, с която е виждал желаните резултати. Лекарят казва при някои пациенти те откриват, че тази доза, която наистина преди това е вършела чудеса, вече не работи. “ Тогава те започват да се връщам към старите си лоши навици и установяват, че потискането на глада не е толкова ефективен." - казва д-р Баташ

Понякога този вид привикване към лекарството - феномен, наречен тахифилаксия - може лесно да бъде решен чрез увеличаване на дозата. Но в някои случаи пациентите вече са достигнали максималната доза.

„Можем само да предполагаме защо не работи", каза Баташ. „Възможно е изпразването на стомаха на човек да е толкова забавено, че да не може да се възползва от постепенното забавяне на процеса, до който води употребата на това лекарство, или мозъкът да има повече от един център за ситост и може би специфичния център за ситост в мозъка, върху който Ozempic работи при този конкретен човек." - допълва специалистът.

По-нови, по-силни лекарства за отслабване идват на пазара, които повишават множество хормони на глада, вместо само един. Възможно е някой, който не реагира добре на Ozempic или който има плато в загубата на тегло, да почувства по-голям ефект върху тялото си, като инжектира няколко хормона наведнъж с едно от тези по-силни лекарства.

Тирзепатид, например, имитира два хормона на глада. Предлага се като Mounjaro за диабет и Zepbound за затлъстяване и хората обикновено губят повече тегло с него, отколкото със семаглутид. След това има предстоящите тройни агонисти на "Кинг Конг", които все още са в клинични изпитвания, но изглежда, че помагат на хората да загубят средно над 25% от телесното си тегло, съперничейки на бариатричната хирургия.

„Почти всички терапии за отслабване, които са били изследвани, изглежда имат някакъв вид плато“, каза д-р Саджад Залзала, главен медицински директор на уебсайта за телемедицина AgelessRx. Той вярва, че ограниченията на тези хормонални лекарства само подчертават колко много трябва да научим, когато става въпрос за разбиране на всички сложни процеси, регулиращи теглото и метаболизма.

„Това подчертава факта, че в края на краищата няма нищо чудотворно в семаглутида“, каза той. „Мисля, че това е просто вид физиология, че тялото ви е готово да стигне толкова далеч, за да отслабне.“

Наскоро звездната водеща Опра Уинфри сподели, че е използвала лекарство за отслабване, въпреки че по-рано през тази година тя заклейми хората, които прибягват до Ozempic, като наречи този начин за загуба на тегло “лесният”. Въпреки това по всичко личи, че тя е променила решението си, което коментира пред сп. People така „Затлъстяването е болест. Не става дума за сила на волята - става дума за мозъка.Фактът, че вече имам одобрена от медицината рецепта за управление на теглото и поддържане на по-здравословно състояние, аз усещам като облекчение, като изкупление, като подарък, а не като нещо, зад което да се крия и за което отново да бъда осмивана. Напълно приключих със срама от други хора и особено от себе си.”