Знаете ли, че бебетата се научават на много неща още преди да се появят на бял свят. Докато са все още в утробата на мама, те овладяват редица умения като преглъщане, смучене на пръст и дори плачене - способности, които ще бъдат изключително важни за тях в първите минути от живота. Преди раждането си бебетата се научават да реагират и на различни стимули - започват да разпознават гласа на майка си, разбират, когато към тях е насочен източник на светлина, плашат се от силни звуци, усещат вибрации и докосвания по корема на мама, правят салта, когато искат да се движат.
Всички тези факти достигат до учените благодарение на ултразвукови записи. Как обаче е възможно учените да установят, че бебетата могат да плачат преди раждането си? В крайна сметка в корема на майката бебето е заобиколено от околоплодна течност, която надеждно го предпазва от вируси, бактерии, външни дразнители и всякакви други неприятности. Изобщо около него е само вода, за какви сълзи говорят учените?
Плачът обаче не се изразява единствено в сълзи. Те ще се появят в очичките на бебето едва месец и половина след раждането. Всъщност признаците, които издават, че бебето плаче и не се чувства добре не са никак малко: то се мръщи и прави характерна гримаса, отваря уста, брадичката му потрепва, сякаш поема накъсано, конвулсивно дъх, сякаш ридае.
За това явление учените са измислили специален термин - неонатален плач. Различава се от плача след раждането по това, че бебето все още не знае как да издава звуци.
Между другото, при едно проучване е установено, че детето започва да плаче в момента, в който започва раждането - това е реакцията му на началото на контракциите и дискомфорта, свързан с тях.
Всъщност плачът е много важно умение за бебето. За да плачете, няколко системи на тялото трябва да работят едновременно хармонично. В крайна сметка и мускулите, и дишането участват в плача. Следователно плачът е важен крайъгълен камък в развитието на плода. Тази способност означава, че мозъкът и нервната му система работят и се развиват както трябва, без отклонения.
Плачът означава, че бебето може:
- да разпознава външни стимули;
- да разделя стимулите на потенциално опасни, тоест отрицателни и безопасни;
- да реагира на стимули по различни начини, от движение до опит за помощ.
"Плачът е буквално механизъм за оцеляване. Това гарантира, че детето ще може ясно да покаже, че се чувства зле, неудобно и има нужда от помощ", казват учените.
Бебето овладява способността да плаче в 20-та седмица от вътрематочното развитие. До този момент то вече знае как да координира дихателните движения, да движи челюстта си, да изпъва езика си и да преглъща.
Освен това децата, родени преждевременно, също знаят как да плачат. Дори тези бебета, които са родени в 24-та седмици, вече могат да издават подходящи звуци и да реагират на шума от околната среда.
Вярно е, че майката не може да усети плача на бебето в стомаха си, за разлика от хълцането на бебето. Това може да се види само на ултразвук, но вероятността да успеете да уловите точно този момент е малка. В крайна сметка децата имат много важни неща за вършене в корема на майка си и плачът е само едно от тях.