Взаимодействието с майката има огромно влияние върху умственото и емоционалното развитие на детето, формирането на неговата личност и успеха в зряла възраст.
Татяна Демидова, психолог, ни разказа за това какви майки винаги имат проблеми при възпитанието на децата си и не могат да установят доверителна връзка с тях.
Безразлична или студена майка
Емоционално недостъпните майки могат да изглеждат грижовни и да поддържат реда в къщата. Но в същото време такъв тип майка избягва физическия контакт, не прегръща детето, не го успокоява, когато плаче, пренебрегва емоционалните му нужди и предпочита да спазва дистанция.
Този тип майка не проявява жестокост. Във взаимоотношенията си с детето тя прави следните грешки:
- контролира емоциите на детето си и по този начин му пречи да установи близка връзка с него; нейните изисквания засенчват истинската същност на детето;
- понякога оставя детето самичко за дълги периоди от време, погълната от собствените си трудности и проблеми, игнорира или не обръща внимание на нуждите му;
- държи се по такъв начин, че детето не иска да споделя проблемите си с нея от страх да не я разстрои или разгневи.
В резултат на това детето няма възможност да установи емоционална връзка с майка си, която да му осигури резерв от психическа сила, необходим за по-нататъшни взаимоотношения с хората.
Вследствие на това, децата на такива майки са недоверчиви, тревожни, имат трудности със саморегулацията, пресъздават връзката с майка си, като изграждат близки отношения с хора, които злоупотребяват с тях, могат да бъдат привлечени от контролиращи хора, защото контролът се приема за надеждност, имат нарушена способност за идентифициране на емоциите и не могат да подреждат чувствата си.
Това може да допринесе за обръщане към нездравословни заместители на майчината любов, склонност към някаква форма на пристрастяване и проблеми с поставянето на граници.
Властна майка
Тя е властна в дома си и изпада в ярост заради всичко. Смята, че е по-скоро решителна, отколкото деспотична и се гордее със своята твърдост, тъй като тя ѝ дава авторитет.
Много майки от този тип са свръхкритични, обсебени от „перфектността“ на семейния живот, като изискват правилата да се спазват точно. Властната майка има само една възможност - това са забрани: „Казах не и край!“ Това е една от най-ужасяващите ѝ черти, които притежава. Тя не насърчава самостоятелността, самоидентификацията и отговорността на детето.
С такава майка не са възможни никакви преговори, защото те винаги завършват със заплахи и критика. Тук няма деликатност - само директни заповеди и предупреждения, а неподчинението заплашва със сериозни последствия.
Децата, които са израснали с властна майка, имат трудности в зряла възраст. Те или приемат ролята на „властния родител“, или постоянно се подчиняват.
Нарцистична майка
Външно такава майка е красива, очарователна, успешна в много области на живота. Но това е на публично място, а вкъщи - тя е пълна противоположност. За такава майка - детето е само нейно продължение. Тя твърде малко се занимава с възпитание, емоционалната връзка е много повърхностна.
Мнението на околните е жизнено важно за нарцистичната майка, децата са подложени на огромен натиск да успеят, да спечелят внимание и любов. Тя възпитава у децата си огромно чувство за вина за всяка спънка или грешка, изисква всичко да изглежда по-добре, отколкото е.
Нарцистичните майки са кралици на обезценяването. Всичко, което детето прави, не струва. На такава майка е невъзможно да се угоди.
Често пъти нарцистичната майка не се интересува от детето си, още след като се роди. Затова такова дете не е напълно наясно със сигналите на тялото си. То не разбира колко е гладно, не знае как да определи степента на умора, пренебрегва симптомите на болести или емоции.
Много деца на такива майки стават зависими, живеят в прекомерна тревога, срам и изпитват огромна вина. Възможно е също така да се появят трудности при установяването на близки отношения, самота и загуба, както и остра нужда от оценка и признание от страна на другите.
Спасителна майка
Майката-спасителка изпитва чувство на сливане с детето си „Моето дете съм аз“. Това са майки, които не са се чувствали в безопасност като деца, може би са били тормозени. Всяка забележка по отношение на детето се приема като лична от такава майка. Основният ѝ проблем е липсата на граници. Такава майка гледа на детето като на продължение на себе си, а не като на независима личност, и осакатява детето с всепоглъщащата си любов.
Тя не дава на детето възможност да прави самостоятелен избор и да взема решения, да се учи от грешките си. Всички аспекти на детския живот са под неин контрол. Тя формира у тях чувство за безпомощност, несигурност. Често този тип майки страдат от перфекционизъм.
Тя се опитва да убеди всички, че всичко при нея е перфектно, но дълбоко в себе си се чувства несигурна и се страхува да не направи нещо погрешно. Тя ходи на пръсти зад детето си, предпазва го от абсолютно от всички видими и въображаеми трудности и опасности.
Майката спасителка очаква постоянна благодарност от детето си. И ако изведнъж нещо не се развие по нейния план, тя може да изпадне в нервна криза.
До такава майка детето не осъзнава собственото си „аз“ и определя себе си само според мнението на другите, привлича се към контролиране на хората, защото се страхува да направи нещо по свой начин или да сгреши, емоционално нестабилно, не осъзнава себе си като независима личност, такова дете страда от самовнушение, в поведението му се редуват гняв и вина, объркване на чувствата. То не разбира своите потребности, трудно се адаптира към обществото.
Безпомощна майка
Детето на подобен вид майка е неспособно да се справи с неприятни или напрегнати ситуации. Не умее да поставя граници, да овладява себе си и средата си и не е готово да се справя със света на възрастните. Това се проявява в поведение с изблици на гняв, викове и крясъци. Проблемите на детето връхлитат майката, като я смазват точно толкова, колкото и нейните собствени.
Ако детето изрази някакви силни чувства, този тип майка мигновено се срамува пред паниката, яростта, тъгата или страха на отрочето си. Силата на чувствата на детето я плаши, тя не знае как да се справи с тях или какво да направи. Безпомощната майка може да обича децата си, но по различни причини не успява да изпълни майчинските си задължения. Това вреди на детето, то трябва да играе ролята на възрастен и да носи твърде голям товар.
Детето не се чувства в безопасност около такава майка и винаги е преследвано от тревога, страх и несигурност.
Вследствие на това такава майка ражда деца, които са емоционално неуравновесени и нямат достатъчен опит в разбирането на намеренията си. Поради принудителното израстване и неизживяването на нормално детство те изпитват трудности в общуването, чувстват се изолирани, безполезни, неспособни да създават близки доверителни отношения.