Какво се крие зад желанието на човек да манипулира другите? Манипулацията винаги ли е умишлена? Как да разпознаем манипулатора? Това е откъс от книгата на Андрей Курпатов „Законите на мозъка. Универсални правила“.

Съвременният човек е раздвоен, разпръснал е в стотици роли собствения си живот, загубил е целостта си, престанал е да бъде цялостен и следователно - силен. Но ако играем през цялото време, какви сме всъщност? Къде сме истински? Съществуваме ли изобщо? И ако да - кога?

Съвременният човек е изгубен, той е празен, той може само да изобразява, защото дори страданието му е подправено. Защо човек манипулира другите? Освен това, както се оказва, в залата няма никой освен нас. Всеки е зает със себе си: играя себе си, аплодирам себе си. Кръгът се затваря: човек остава сам със себе си, но знае единствено как да играе. Играта му придобива чудовищни ​​форми, това вече не е трагедия, а катастрофа.

Нека си представим, че имаме силата да прекъснем играта. Какво тогава? Това изобщо не променя нищо, тъй като играта е във всичко, а останалите продължават да четат ролите си, заемайки заучени пози. Самотата, ужасът и вътрешната болка са нашите събеседници. Агресията е начин за защита, рискът е начин за преживяване на живота. Това е рецептата за тези, които играят, докато се опитват да не играят.

Какво ще стане с нас, ако ни съблекат, ако ни свалят всички роли, в които толкова старателно сме се опаковали? Ще бъдем беззащитни, ще започнем да се защитаваме, но това пак е игра. Ами ако сме напълно съблечени, така че дори да не можем да се защитим? Ще се чувстваме слаби, но това не е вярно. Животът е силен не във формата си, не в играта си, а в самия факт на жизненост и това не може да ни бъде отнето. Но ние не знаем това, защото постоянно играем и не научаваме нищо друго.

„Наричам невротик всеки, който използва силите си, за да манипулира другите, вместо да усъвършенства себе си“. (Фредерик Пърлс). Увлечени и изтощени, ние въпреки това се научаваме да бъдем първокласни актьори, ставаме майстори на манипулацията, която ни позволява да балансираме на несигурния ръб на междуличностните отношения. Има цяла бездна от различни манипулации, но ако ги сведете до общи формули, се оказва, че има само четири основни манипулационни стратегии:

Първо, стратегията на активното манипулиране

Човек, който използва този вид манипулация, се опитва да контролира другите хора чрез активни мерки. Той никога няма да демонстрира своята слабост и при всякакви обстоятелства ще играе ролята на човек, пълен със сила. Той разчита на слабостта на другите хора и постига контрол над тях.

Второ, стратегия за пасивна манипулация

Пасивният манипулатор е обратното на активния. Той не е безпомощен, но е честен и глупав. В същото време, когато активният манипулатор губи, пасивният манипулатор побеждава. Позволявайки на манипулатора да бъде активен и да работи за него, той ще бъде пасивен, а победата му ще бъде смазваща.

Трето, стратегията на конкурентната манипулация

Някои хора живеят в постоянна борба, както се казва те само мечтаят за мир. Животът за тях е постоянен турнир, верига от победи и загуби. За такъв манипулатор другите хора действат като съперници или дори врагове, реални или потенциални.

Четвърто, стратегия за манипулиране чрез безразличие

Човек, който изповядва тази стратегия, го играе безразличен. Опитва се да се отдалечи, да избягва контакти. Неговото мото е: „Не ми пука”. Но всъщност му пука и дори - много! Той обаче никога не признава своя интерес. Той принуждава другите да вземат решенията, от които се нуждае, като същевременно се крие зад маската на лъскаво безразличие.

Манипулаторът – това е неблаговидна социална роля

Някои хора извършват своите манипулации несъзнателно (това са техните роли, идентифицирани със собственото им „Аз“). Други, напротив, го правят съзнателно. Честно казано, трудно е да се каже кое е по-добро. Всичко е лошо.

Забележителният психотерапевт Еверет Шостром специално изучава стратегиите за манипулиране и предлага цяла класификация на „манипулаторите“. Манипулаторът обаче е безполезен и най-важното - нелепо е да се обвинява. Самият той страда от своите манипулации повече от другите, тъй като плаща за невротичните си стратегии със самота и болезнено усещане за безсмислието на съществуването, което е наистина празно, ако в него няма искреност.

ПО ЖЕНСКИ

Автор Елена Ангелова

Пасивната агресия - перфектният начин за манипулация между партньорите

Автор Елена Ангелова

Манипулатор не се става от добър живот

Основната и първа причина за манипулациите е неприлично банална. Факт е, че човек никога не се доверява напълно. Съзнателно или подсъзнателно той винаги мисли, че спасението му е в другите хора, но и не им вярва напълно. Възниква противоречие, което го принуждава да поеме по хлъзгавия път на манипулацията: принуди, обвързаности, изнудване, признания, отстъпления и т.н.

Манипулацията е псевдофилософия на живота, насочена към експлоатация и контрол както над себе си, така и над другите. (Евърет Шострьом) Втората причина, която ни принуждава да станем манипулатори, е още по-парадоксална: на човек му се струва, че колкото по-успешен е, толкова по-съвършен е, толкова по-обичан е. Това обаче очевидно са глупости.

Любовта е искрено желание да се грижиш за друг човек. Когато отхвърляме грижата, ние отхвърляме любовта. А когато императивно изискваме да се грижат за нас, ние лишаваме любовта от спонтанността, без която тя не може да съществува.

Третата причина за манипулация се крие в нашите страхове. Като цяло сме ужасно страхливи. Страхуваме се, че някой ще каже или помисли нещо лошо за нас, страхуваме се да не бъдем измамени, обидени или подлъгани. Водени от тези страхове, ние се защитаваме с манипулации - заблуждаваме (утешавайки се с "обяснения: "Това е за добро!"), обиждаме (с цел "възпитание"), заместваме и дори не го забелязваме.

Чудно ли е, че след всичко това се чувстваме самотни?

Източник: econet