Възможността да чуеш тихия глас в себе си, заглушен в обикновения живот от плътния хор на гласове на dругите. Това е възможност да надникнеш в отражението си, не изкривено от вълните на текущите, разсейващи събития, не изкривено от проекциите на другите хора. Какво видя във водата, чиста като огледало? Твоят собствен образ, но той вече не беше грозна тъмносива птица, а лебед!

Докато анализирах приказката, прекарах дълго време, опитвайки се да разбера защо Грозното патенце отиде в блатото и какво е психологическото значение на това за героя? Малко вероятно е Андерсен случайно да е изпратил грозното патенце там, помислих си. Дълбоко травматизиран, авторът създава героите си, проницателно и тънко вниквайки в техния вътрешен свят и техните преживявания отвътре.

Грозното патенце, изкривяващите огледала и целебната самота

Тъй като целият текст на анализираното произведение ми се явява като процес на търсене и придобиване на идентичност (Грозното пате: в търсене на идентичност), би било логично да се предположи, че този етап от живота на героя не е случаен в този смисъл. В резултат на това този кратък текст се появява като опит за разбиране и психологическо обяснение на този епизод от живота на грозното пате. Виждам го като един от важните етапи в търсенето на истинската му лебедова идентичност.

Озовавайки се в състояние на изгнаник, „кълван“ от обитаващите двора птици, Грозното патенце в крайна сметка беше принудено да избяга от тях. В този случай за него това бягство е било необходимо заради физическото оцеляване. Но мисля, че това действие на грозното пате съдържа и психологически смисъл. Заминаването на грозното патенце в блатото може да се тълкува като изместване на фокуса на вниманието му от отразяването и възприемането на себе си чрез другите към саморефлексията и себевъзприемането.

Това е много важен етап от развитието на идентичността на всеки човек. През живота си човек преминава през няколко такива етапа. Юношеството е едно от най-забележимите от тях. Тийнейджърската криза е своеобразно бягство в блатото към изворите на себе си, далеч от света на възрастните, които не се съмняват в познанията си за това какъв трябва да бъде този свят и тийнейджърът като част от този свят. Същите тези тийнейджъри, които поради редица причини не са били в състояние да направят това в даден момент, се оказват фиксирани в този етап от развитието на тяхната идентичност - предопределена идентичност, ако използваме терминологията на J. Marcia.

В реалния живот другите хора със сигурност са важни за нас. Включително и за формиране на собствена идентичност. Вглеждайки се в тях, като в огледала, ние се опитваме да се отразим в тях, като по този начин откриваме своята идентичност, изграждайки представата си за себе си. Но винаги ли тези огледала ни дават вярна, адекватна информация?

Много често тези огледала се оказват криви

Имаше ли шанс грозното пате да разкрие лебедовата си самоличност, без да напуска двора? Едва ли... Там то живееше в мощен поток от послания, които неуморно му казваха какъв трябва да бъде. Патици, кокошки, пуйки и други обитатели на птичия двор, упорито и категорично надпреварващи се помежду си, го учеха на истината за живота, налагаха му своята представа за света и своето виждане за себе си. Заминаването му беше неизбежно и необходимо. То отиде в блатото и живя там известно време сам. Докато не срещна близките си.

Но преди да може да се отрази в огледалото на водната повърхност и да види отражението си там, то трябваше да срещне и да преживее редица важни неща далеч от обществото - в блатото.

Блатото може да се разглежда психологически като метафора на депресията. Страхуваме се от депресията. Бягаме от нея чрез дейност. Бягаме в суматохата, опитвайки се да не я срещнем. Но депресията има наистина лечебни свойства. Депресията е възможност да бъдеш сам. Самотата, подобно на депресията, често се възприема от хората като нежелано състояние, което трябва да се избягва. Но само в самотата се появява възможността да се срещнеш със себе си. Възможността да чуеш тихия си глас, заглушен в обикновения живот от плътния хор от гласове на Другите. Възможността да надникнеш в отражението си, не изкривено от вълните на текущите, разсейващи събития, не изкривено от проекциите на други хора.

Другите хора са криви огледала. Това е реалността и трябва да я помним

Няма значение добронамерени или враждебни са другите хора. Но със сигурност изкривяват. А броят им е безкраен. Множество възрастни - възпитатели, учители, роднини, се опитват да оформят детето в социално нормален, приемлив член на обществото. Дори любящи родители, които искат най-доброто за детето си, му налагат своето виждане за него, приписват му своята представа за неговото Аз. Всички тези прекрасни и не толкова прекрасни хора ще ви учат, съветват, инструктират... И много рядко – ще ви слушат...

Ето защо самотата е толкова важна в живота, за да можете в нейната тишина да се опитате да надникнете в НЕизкривената повърхност на водата и да откриете там отражението на вашето Аз. Повърхността на водата е метафора за неизкривена обратна връзка. Само там можете да видите истинското си отражение.

В терапията професионалният психотерапевт има такива способности. Именно той, благодарение на своите професионални и лични качества (неосъдително, безусловно приемане), може да бъде такава неизкривена повърхност като чиста, спокойна повърхност на водата. Той, подобно на многократно полирано огледало, може да види клиента без да му налага своята визия за света, без да му налага ценностите си, без да се опитва да го промени според разбиранията си.

Какво ще направи психотерапевтът?

Ще създаде условия да се срещнете със себе си, без да изпадате в състояние на депресия. Той ще те изслуша. Ще чуе как гласът на вашето Аз понякога звучи едва доловимо. Той ще ви отразява. Ще отрази невидимите за вас нюанси на душата ви. Само в такова неизкривено огледало човек, отразен, може да види и разпознае истинското си аз.

Развитието на личността парадоксално се колебае от полюса на Другите към полюса на Аз-а. Разбира се, човек се нуждае от човек, за да стане Човек. Но също така той има нужда от усамотение. Самотата е необходимо условие за среща със себе си.

За всеки от нас е важно от време на време да „влиза в блатото“. Да види истинското си отражение върху повърхността на водата.

Обичайте себе си!

Автор: Генадий Малейчук, b17