Защо някои мъже се женят, а междувременно използват други момичета само за задоволяване на естествени нужди, след което често ги зарязват без обяснение?

Защо жените се делят на „принцеси“, за които съпрузите им са готови да преместят планини? И на „Пепеляшки“, за които дори съмнителното им щастие се измерва с трохи? Защо някои младоженци имат списък с чакащи жени на всяка възраст, докато други биват пренебрегвани въпреки всичките им видими достойнства и външна привлекателност? Защо някои изобщо не влизат в този списък?

Трудно е да се отговори, без да се обидят всички страдащи, като разберат веднага, че причината е в самите тях.

"Вчера си карах из града както обикновено, слушах Андреа Бочели и тъй като има едно непрекъснато задръстване във всички посоки, се оглеждам и си мисля какво би станало, ако (не дай Боже) стана мъж? И какви снахи искам да видя? И аз, като всяка майка, искам щастие за синовете си. И най-вече в семействата им. И то - за цял живот.

Мислех и за себе си като за съпруга, майка, жена. Мъжът ми щастлив ли е с мен? И защо ме преследваше? Защо напуснахте двамата столицата и всички перспективи, които се откриваха там? Защо на 40 все още съм за него „зайче“, „бебе“, „мило момиче“ и „да, скъпа, ще го направя“, споделя откровено Елеонора Федосеева.

Всеки тича по своите задачи, на работа, на пазаруване. Винаги има толкова много работа. И в тази суматоха, когато човек не забелязва нищо наоколо, той естествено не се контролира. Той е такъв, какъвто всъщност е в действителност. Тъй като съм стабилно и щастливо омъжена, гледам на мъжете просто като на хора. Вървят ли, вървят - този процес не буди никакъв интерес у мен. Докато жените са обект на непрестанно изследване от страна на мъжете.

Вчера видях очевидното - погледнах го отстрани и от гледна точка на мъжкото съсловие. Защото в тази суматоха не е необходимо да се полагат усилия, за да се състави точно описание и да се разбере кой с какво вътрешно е пълен и какво може да се очаква от него/нея.

Жените се открояват ясно на общия фон, винаги готови за чифтосване. На всяка възраст бойната им окраска е боядисани лица, ярки червила, изкуствени нокти, залепени мигли, татуировки вместо вежди, боядисана коса във всички цветове на дъгата, безумни платформи на краката, невъобразимо шарени и отвратително безвкусни тоалети.

Всичко това е индикатор за дефицит на внимание и на вътрешна празнота. Не се учудвайте, ако вътре у тях няма нищо - нито топлина, нито таланти, нито истинска, неподправена човечност. Затова тя непременно трябва да си украсява „фасадата“. При това положение, такива жени, ако имат късмет, могат да разчитат на кратък роман, където главната роля няма да се играе от тях.

„Мъжът в пола“ също е доста често срещан психотип на представителите на нежния пол. Наричат ​​ги още „господстващи, властни жени”. Те вечно са със сабя на кон. Във всичко те са пред потиснатите от тях слаби и безхарактерни, пред унизения мъж, който мълчаливо (горкият) е свикнал от дълги години на подобна тирания. Той изостава някъде назад и се страхува да поеме инициативата. Такива хора, ако изведнъж се окажат сами така и ще прекарат живота си сами. Защото искаме да стоим далеч от тях (дори и аз).

Като цяло, откровено не харесвам такива хора. Невъзпитани, арогантни, напористи, груби, почти винаги изключително надути и свръхконфликтни. Много ясно можеш да усетиш и разбереш какво е съдържанието му като човек. Понякога само един поглед е достатъчен.

Съпругът ми и аз, да си призная, когато времето ни позволява, наблюдаваме различни проявления на човешката природа. И измисляме описания. Той свое, аз мое. Моето винаги е безпогрешно, защото първо, аз живея в тишина, а той - в постоянен контакт с маса клиенти и хора. И второ, аз постоянно анализирам и сравнявам какви проблеми произтичат и от какво.

Има жени „впрегатни коне” – всичките накичени с чанти, торбички, пакети, постоянно бързащи към децата, внуците, пазещи съпрузите си. Такива жени привличат някой, който има нужда от услугите на портиер, чистач, готвач, медицинска сестра, бавачка или от безплатен труд.

А има и жени. Просто жени.

Те са изпълнени с нещо, от което всеки мъж има нужда. Мъжете искат да са до тях, да ги пазят, да се грижат за тях, да ги закрилят от всичко лошо на света. Мъжете поставят такава жена на трон. Дори този трон да не е в истински дворец, а в обикновен апартамент, като пред кралица и слагат всички богатства на „света“ в краката ѝ. И това не е заради някакви заслуги, не заради вкусните ѝ манджи или за създадения от такава жена домашен уют. Не дори и заради “бурния секс”, който няма нищо общо с любовта. А просто заради това, че я има.

Шофирам към дома си и си мисля: Боже, благодаря ти за щастието и възможността да бъда себе си, от което се отказвах дълги години. За това, че не е нужно да доказвам нищо на никого, да гоня кариера, да работя за хляба насъщен. Достатъчно е просто да живея така, както ми харесва.

Това е, което искам да разберете, момичета...

Източник: b17.ru