"Ранното поставяне на диагноза и навременно лечение може да забави прогресията на заболяването, да отложи диализата с години и да позволи на хората да водят нормален живот“, каза по време на специално събитие Христина Николова, председател на Асоциацията на пациентите с бъбречни заболявания.

Пациенти и експерти обединиха своето мнение, че се налага въвеждането на промени, които не само ще осигурят по-добра грижа за пациентите с ХБЗ, но ще доведат и до спестяване на значителен финансов ресурс на здравната система. Разходите в България за диализа за миналата година са 123 млн. лв.

Под патронажа на британския посланик в Резиденцията на британското посолство се състоя дискусия на тема „Хроничното бъбречно заболяване – неподозирано предизвикателство пред пациентите в България“.

Негово Превъзходителство Натаниъл Копси подчерта, че хроничното бъбречно заболяване се превръща във все по-сериозна заплаха.

Христина Николова представи данни, според които 10% от хората у нас имат ХБЗ, но едва един от десет има поставена диагноза.

През февруари тази година в Народното събрание се проведе кръгла маса по темата, на която политици и експерти се обединиха, че ХБЗ е социално-значимо заболяване, за което трябва да се вземат бързи и конкретни мерки - например, промени в Наредба №8 за профилактичните прегледи и диспансеризацията, целящи да осигурят навременна диагностика на ХБЗ и да подобрят грижите за тези пациенти.„Голяма крачка напред е доближаването на изследванията за бъбречно здраве към европейските стандарти – чрез въвеждане на показателя скорост на гломерулна филтрация (GFR) и на ново изследване – съотношение албумин/креатинин в урината (uACR). Това са двата основни показателя, необходими за диагностика на ХБЗ, препоръчани от международните насоки. Достатъчно ли е това, обаче, за да получат българските пациенти диагноза и адекватна грижа? За съжаление разходите за лечение на тези пациенти се увеличават и за да прекъснем тази тенденция трябва да продължим работата по превенция, ранната диагностика и правилно лечение на ХБЗ“, коментира Николова.

Проф. Борис Богов сподели, че в България има около 700 000 души с ХБЗ, като голяма част от тях все още нямат диагноза.

„Бъбреците „не болят“, ХБЗ се открива късно, когато увредата е напреднала и пациентите стигат до бъбречна недостатъчност. При нея са необходими диализа или трансплантация. Всъщност, малка част от пациентите стигат до диализа, защото умират преждевременно, дори без да са разбрали, че причината за това е свързана с бъбреците. Известен е фактът, че пациентите с ХБЗ страдат от усложнения, свързани със сърдечносъдовата система и рискът да загинат от сърдечносъдова смърт е шест пъти по-голям отколкото да достигнат до бъбречна недостатъчнст“, обясни той.

Доц. Любомир Киров подчерта, че за да се подобри ефективността при лечението на пациенти с ХБЗ е необходим всеобхватен подход.

„Нужни са промени в клиничното поведение, в нормативната уредба, във взаимовръзката между отделните специалисти. Действия само в едно или друго направление са частични мерки, които не биха дали крайния очакван резултат. Важно е да си сътрудничим – ние, общопрактикуващите лекари и колегите нефролози, това е интегрираната грижа. Първата стъпка е направена чрез въвеждането на показателя скорост на гломерулна филтрация (GFR) и на ново изследване – съотношение албумин/креатинин в урината (UACR). Това е бърз и лесен, точен начин да се открие проблемът и трябва да продължим по този път. Но следващата стъпка е въвеждането на кодовете, които отразяват отделните стадии на ХБЗ. Тази класификация е много важна, за да бъдем коректни към самите пациенти и да можем да определим най-правилното поведение и лечение".

Д-р Николай Брънзалов каза, че тясното сътрудничество между общопрактикуващи лекари и специалисти нефролози ще осигури навременна и комплексна грижа за пациентите с ХБЗ в целия ход на заболяването им.

„Много рядко ХБЗ съществува като изолиран проблем, най-често тези пациенти страдат от артериална хипертония и/или диабет тип 2. И те трябва да се обгрижат внимателно. Ако се направи промяна в нормативната уредба, работата на нефролозите, които са около 260 в България, ще бъде по-рационално облекчена. Пациентите ще имат нужда от консултация с нефролог в зависимост от тяхното състояние. Най-големият печеливш от тези промени ще бъде именно пациентът“, допълни той.Какво е необходимо да бъде направено? Да бъде въведено диспансерно наблюдение на пациентите от ОПЛ и от нефролози според етапа на ХБЗ, да бъдат регламентирани задължителни консултации с нефролог за пациентите с определена степен на бъбречна увреда и да бъде въведена съвременна класификация на заболяването.