Господи, това е толкова досадно! Чакаш например, на опашка за кафе и изведнъж - БАМ! - сърцето ти изскача от гърдите, краката ти се превръщат в кашкавал, а въздухът сякаш изчезва от дробовете ти.

Мозъкът крещи: "АЛАРМА! ВСИЧКИ ЩЕ УМРЕМ!" Като пълен идиот стоиш насред кафенето и си мислиш: "Това е. Съвсем съм се побъркала." Звучи ли ви познато? Разбира се, „Ще полудея“ и други „милички“ истории си разказваме. Писна ви от тези паник атаки!

Те нахлуват в живота ви, без да почукат, като пиян съсед в три през нощта. И сътворяват истински бунт в главата ви. И най-обидното е, че околните дори не осъзнават какъв ад се случва във вас, какво преживявате. Отвън просто дишаш странно и се потиш, но отвътре... Отвътре те е връхлетяло цунами, земетресение и вулканично изригване едновременно.

И знаете ли кое е най-лошото? Онзи тих глас в главата, който казва: „Ти си луда. Нормалните хора не се чувстват така.“ Искате да извикате: "Млъкни!", но това само влошава положението.

Истината, която никой не ви казва за паник атаките

Нека бъдем честни. Паническата атака е като пиян приятел на парти: шумна, неуместна и напълно не навреме. Но не е опасна! Просто наистина е много досадна. Представете си: вашето тяло е като уплашена котка, видяла краставица. Да, същата тази котка от видеото, която скача до тавана, ужасена от обикновен зеленчук! Вашите надбъбречни жлези изпомпват адреналин в паника, сърцето ви бие като лудо, а мозъкът ви крещи: "БЯГАЙ!" Но от какво да бягаш? Нямаш никаква представа. И мозъкът ви, между другото - също.

Митове за паническите атаки, или „Защо няма да умра сега“

Мит: „Имам инфаркт! Ще умра!“ Реалност: Не, няма да умрете. Сериозно. Милиони хора са преживели панически атаки и все още се разхождат, ядат пица и спорят за политика в интернет.

Мит: „Ще загубя контрол и ще започна да правя ненормални неща!“ Реалност: В цялата история на паник атаките никой (НИКОЙ!) не се е превръщал внезапно в психопат, тичащ гол по улицата. Ако не се е случило на другите, няма да се случи и на вас.

Мит: "Всеки може да види, че нещо не е наред с мен." Реалност: Хората около вас са твърде заети със собствените си проблеми, за да забележат учестеното ви дишане. Повярвайте, дори в момента да се чувствате като герой от филм на ужасите, отстрани изглеждате най-много малко притеснени.

Как да оцелееш в това безумие, без да полудееш?

Дишай, по дяволите! Не като подгонен кон, а бавно и дълбоко. Вдишайте, докато преброите до 4, задръжте за 2, издишайте за 6. Да, това е адски трудно, когато паниката обхване цялото ви тяло. Но работи!

Прегърнете паниката си (метафорично, разбира се). Кажете ѝ: „Здравей, Паник, пак ли си тук? Добре, влез, само не оставай твърде дълго.“ Звучи ви налудничаво? Може би. Но битката с нея само увеличава паниката, а приемането ѝ отнема нейната сила.

Заземете се като електрически уред. Почувствайте краката си на земята. Докоснете нещо студено. Стиснете кубче лед в ръката си или напръскайте лицето си със студена вода. Физическите усещания ви измъкват от душевния ад.

Извикайте паник атаката на дуел. Сериозно! Кажете: "Хайде, паник атака, покажи ми какво имаш! Готова съм!" Това звучи като съвет от луд човек, но работи много добре. Когато престанете да се страхувате от паниката, тя губи силата си.

Кога да потърсите помощ от специалист?

Самопомощта е страхотна, но понякога имате нужда от по-големите оръжия. Ако паник атаките често ви посещават. Ако те карат да избягваш половината места в града. Ако пречат на съня ви, на работата и на забавлението. Е, скъпи приятели, време е да се срещнете с добър терапевт. И не, това не е признак на слабост - това е знак, че сте достатъчно умни, за да поискате помощ. Не се опитвате сами да си извадите зъб, нали?

Последното парченце истина

Знаете ли какво обединява теб, мен и милиони други хора? Всички понякога се чувстваме разбити. Всички ние понякога се чувстваме задушени от паника и си мислим, че полудяваме. И знаете ли какво? Това ни прави не луди, а просто хора.

Паническата атака не е смъртна присъда. Това е просто метеорологичен феномен във вашия вътрешен свят. Бурята идва и си отива, оставяйки след себе си ясно небе.

И помнете: вие не сте луди. А просто човек с много силна алармена система. Можете да се научите да изключвате тази сирена, когато започне да крещи без причина.

Източник: b17.ru