В дигиталната ера социалните мрежи са неразделна част от ежедневието, особено за младото поколение. Децата и тийнейджърите използват платформи като TikTok, Instagram и Snapchat за комуникация, себеизразяване и търсене на информация. Проучвания показват, че над половината тийнейджъри на възраст 13-17 години са ежедневно в социалните мрежи, а 45% от тях признават, че са онлайн „почти постоянно“.

Социалните мрежи са се превърнали във втора реалност за децата, но, за съжаление, не винаги безопасна. Защо тези платформи могат да ги правят нещастни? Разглеждаме този въпрос с помощта на психолога Ксения Куклина и примери от изследвания.

А защо аз не изглеждам така? – капанът на вечното сравнение

Феноменът „социално сравнение“, описан от психолога Леон Фестингер още през 1954 г., придобива катастрофални размери в ерата на социалните мрежи. Днес те са витрина на чужди успехи: перфектни снимки, пътешествия, партита. А тийнейджърът, гледайки това, си мисли: „Аз съм скучен, грозен, животът ми е провал“.

През 2018 г. е проведен експеримент: две групи тийнейджъри прекарват час в социалните мрежи. Едните разглеждат профилите на приятели, другите – неутрално съдържание. Нивото на тревожност при първата група се е повишило с 30% само от сравнението с другите.

Какво да правим? Обяснете на детето, че социалните мрежи са „парадната версия“ на живота. Никой не публикува скандали с родители, пъпки преди училище или провалени тестове.

Направете експеримент с детето – помолете го да си направи „обикновено“ селфи, а след това да го обработи с филтри. Обсъдете разликата между реалността и „парадната версия“. Обяснете, че дори инфлуенсърите с милионна аудитория имат същите тийнейджърски проблеми – просто не ги показват.

Кибертормоз: рани, които не се виждат

Невробиолози са доказали, че получаването на лайкове активира същите мозъчни центрове, както консумацията на сладкиши или забранени субстанции. При тийнейджърите този ефект е особено силен поради недостатъчно развит самоконтрол (префронталната кора се формира до 25 години) и повишена чувствителност към социално одобрение.

Обидите онлайн болят повече, отколкото в училище. Защото тормозът не свършва след часовете – той е 24/7, а анонимността развързва ръцете на агресорите. Във Великобритания близо 1 от 5 деца на възраст между 10 и 15 години са били подложени на онлайн тормоз, като почти същият дял са предпочели да не споделят случилото се с родителите си. Едно от всеки седем деца в България се е сблъсквало с онлайн насилие, показва национално проучване, подкрепено от УНИЦЕФ. Много от тези случаи остават неразкрити. Данните очертават една обща и тревожна тенденция: дигиталното пространство често се превръща в място на уязвимост за децата, особено когато липсва доверие и открит диалог в семейството.

Как да защитим детето? Научете го да блокира агресорите. Кажете му: „Ако те обиждат – не е твоя вината. Ще се справим заедно“.

Лайкове = любов

Мозъкът на тийнейджъра е заливан с допамин от всеки лайк. Това е същият механизъм, както при всички останали зависимости. Според изследвания при тийнейджърите, прекарващи в социалните мрежи повече от 3 часа на ден, рискът от депресия е с 45% по-висок.

Как да намалим рисковете? Договорете се за „дигитален детокс“ (например, вечеря без телефони). Помогнете на детето да си намери хоби офлайн – спорт, рисуване, музика. Това е отличен начин да се пренасочи вниманието му към по-продуктивна дейност.

Изкривена реалност: „Трябва да съм перфектен“

Филтри, стегнати тела, луксозни вещи – всичко това създава невъзможни стандарти. Пример от практиката: 13-годишно момиче спира да се храни, за да прилича на инфлуенсърка. Оказва се, че тя използва 5 филтъра + пластична хирургия.

Покажете разобличаващи видеа (как се създава „идеално“ съдържание). Кажете: „Ти си ценен не заради лайковете, а просто защото съществуваш“.

„Snapchat dysmorphia“ е нов термин в психологията, описващ стремежа на хората да съответстват на филтрирания си образ. Особено уязвими са момичетата на 12-16 години: 60% сравняват външния си вид с този на инфлуенсъри, 30% изпитват тревожност заради несъответствие с „идеала“, а 15% са готови на крайни мерки (строги диети, пластични операции).

НОВИНИ

Автор Веселина Петрова

Какво означава Looksmaxxing и защо вашият тийнейджър може да е в риск

Автор Веселина Петрова

Опасно съдържание

Алгоритмите предлагат шокиращи видеа (насилие, депресивно съдържание). Препоръчващите системи на социалните мрежи работят на принципа „колкото по-силна е реакцията, толкова повече показвания“. Затова шокиращото съдържание се разпространява 6 пъти по-бързо от позитивното, но алгоритмите не отчитат възрастта на потребителя. Детската психика не може да филтрира това. Всяко второ дете на 10-14 години случайно се е сблъсквало със съдържание, което го е уплашило.

Включете родителски контрол. Обсъдете: „Ако нещо не ти харесва, просто го затвори и ми разкажи“. Важно е да се разбере: пълната забрана на социалните мрежи често дава обратен ефект. Много по-ефективно е да научим детето на осъзнато използване на дигиталните технологии.

Социалните мрежи са инструмент. И само от нас зависи дали ще се превърнат в отрова или помощник!