Неписаните правила за бакшиши варират значително в различните държави. Едно обаче е универсално – очакванията за по-големи суми стават все по-често явление, съобщава Deutsche Welle.
Къде колко е прието да се дава?
Франк Синатра е бил известен с щедрите си бакшиши – по 100 долара на шофьори, пикола и готвачи. По онова време това е била наистина сериозна сума.
И днес в много сфери е обичайно да се оставя бакшиш. Но на кого и колко?
,fit(980:735))
От Европа към САЩ
Повечето историци са на мнение, че практиката произлиза от средновековна Европа, където аристократите са възнаграждавали прислужници и земеделски работници. През 19-и век традицията замира в Европа, но се разпространява в Съединените щати.
Днес хората по света дават бакшиши по различни причини – като жест на признателност; за да се почувстват самите те по-добре; за да впечатлят околните; за да зарадват обслужващия ги персонал или просто от усещане за дълг заради приетото, макар и неписано, правило.
Основната мотивация обаче е да се подпомогнат или възнаградят служителите за доброто обслужване, твърди Майкъл Лин от университета "Корнел", автор на книга по темата. Други пък го правят предимно в свой интерес, за да си осигурят по-добро обслужване в бъдеще.
,fit(980:735))
Бакшиш с карта
Новите технологии променят културата на бакшишите. Преди се оставяха на масата или в бурканче на касата. Днес, с навлизането на картите, приложенията и други дигитални разплащания, методите за даване на бакшиш също еволюират. Особено по време на пандемията от COVID-19 дигиталните бакшиши станаха жизненоважни за много служители. Затова софтуерът на POS терминалите вече включва опция за бакшиш.
В САЩ традицията е не само част от културата, но и от съществено значение за доходите на сервитьорите например. Много от тях получават ниско почасово заплащане – под 10 долара. Затова се очаква клиентите да оставят 15, 20 или дори 25 процента бакшиш. Тези проценти често са предварително зададени в Тези проценти често са предварително зададени в POS терминалите, което затруднява клиентите да откажат. "По-големите бакшиши означават по-добро заплащане за служителите, но и повече приходи за компаниите, поддържащи платежните системи, тъй като те събират такси", казва Исмаил Карабас от университета "Мъри" в Кентъки.
,fit(980:735))
Къде свършва доброто възпитание и започва социалният натиск?
Оказва се, че границата на щедростта е доста различна в зависимост от географската ширина. Според проучване на YouGov от 2023 г. в повечето европейски страни – като Великобритания, Франция, Германия, Дания, Швеция, Испания и Италия, гостите на хотелите обикновено оставят между 5% и 10% бакшиш. Това се смята за напълно нормално и дори щедро.
Но в Съединените щати стандартите са други. Там близо две трети от клиентите избират суми от 15% нагоре, независимо от качеството на обслужването. Да, дори когато не са доволни.
А според данни от друго проучване – този път на Pew Research Center, 72% от американците признават, че днес усещат много по-силен натиск да дават бакшиш, отколкото преди пет години. Каквото и да е личното ви отношение към темата, ясно е едно – културата на бакшиша вече не е просто въпрос на благодарност, а на очакване. Понякога дори на задължение.
Неписани правила за бакшиши в България
Обичайно се оставя около 10% от стойността на сметката, ако обслужването е било добро.
Закръглянето на сумата също е приемлива форма – например при сметка 18,50 лв, клиентът оставя 20 лв.
Ако обслужването е изключително, не е рядкост да се даде и повече (до 15%).
Щедрост или необходимост?
За да разберем истинското значение на бакшиша, е важно да погледнем отвъд сметката – към хората, които ни обслужват. В някои щати на САЩ служителите в ресторанти и хотели могат да получават основна заплата от едва два долара на час. В подобна система бакшишите не са просто жест на признателност, а жизненоважно допълнение към дохода.
И все пак щедростта не бива да се превръща в задължение. нито за клиента, нито за обслужващия персонал. Ако дигиталните устройства ви изправят пред неприятния въпрос "Колко?", винаги има алтернатива – плащане в брой. Или пък, както го е правил Франк Синатра – с един голям жест и 100-доларова банкнота.
,fit(980:735))