Почти всеки е изпитвал чувството на омраза. Понякога това е просто раздразнение, а друг път – истинска буря от емоции, която ни кара да крещим или да бягаме. Но замисляли ли сте се какво се случва в мозъка ни, когато изпитваме това чувство?

Науката обяснява. Омразата не е просто "лош характер", а сложен химичен процес в мозъка ни. Коучът и психолог Ксения Куклина ни помага да разберем темата. Според публикация в сайта Wday коучът и психолог разкрива как и защо се заражда това чувство и какво всъщност се случва в съзнанието ни, когато мразим.

Омразата като биологичен механизъм

Всичко започва с амигдалата – малка област в мозъка, често наричана "емоционален център". Тя реагира мигновено на заплаха. И да, неприятен колега или съсед може да активира същата реакция, както реална опасност. Мозъкът буквално възприема дразнещия човек като заплаха и ние чувстваме дискомфорт почти физически – сърцето бие по-бързо, дишането се учестява, мускулите се напрягат.

Едновременно с това се включва префронталната кора – частта от мозъка, отговорна за логиката и самоконтрола. Тя оценява ситуацията, опитвайки се да ни даде отговор на въпроса струва ли си да се ядосваме и как да се справим с това. Ако не успее да "успокои" амигдалата, раздразнението прераства в гняв, а гневът – в омраза.

Неврохимията играе своята роля. Адреналинът и кортизолът (хормонът на стреса) рязко се повишават, подготвяйки тялото за режим "бий се или бягай". А допаминът (хормонът на удоволствието) може да направи омразата странно "приятна". Защо? Защото чувството за морално превъзходство или мисълта за отмъщение дават на мозъка малка награда. Омразата понякога се самоподхранва.

Как омразата се предава между хората и разболява тялото ни

Социалният фактор също усилва това чувство. Ако приятели или колеги подкрепят негативното ни отношение към някого, мозъкът възприема това като потвърждение на собствената ни реакция и емоцията само се засилва. Това е ефектът на "емоционалното заразяване".

Интересното е, че силната омраза оставя следа не само върху психиката, но и върху тялото. Хроничният стрес повишава нивото на кортизол, нарушава съня, отслабва имунната система и дори увеличава риска от сърдечно-съдови заболявания. Емоция, която често подценяваме или смятаме за вътрешен буреносен момент, всъщност действа като бавен токсин за тялото ни.

Има и добри новини: мозъкът може да се научи да регулира омразата. Ето няколко начина:

- Осъзнатост и пауза. Когато почувствате раздразнение, спрете за момент. Фокусирайте се върху дишането си, признайте емоцията без оценка: "Ядосан съм". Това помага на амигдалата в мозъка (част от лимбичната система, свързана с емоции като страх и тревожност, както и с чувството на удоволствие от агресията) да се успокои и намалява отделянето на хормони на стреса.

- Емпатия. Опитайте се да разберете мотивите на човека, който ви дразни. Често това е просто различен опит или стрес, а не злонамереност. Емпатията намалява активността на амигдалата и смекчава емоциите.

- Изразяване на емоциите на хартия. Записвайте мислите си. Това е безопасен начин да намалите напрежението.

- Физическа активност. Практикуването на спорт, йога, танци помага да "изгорите" излишния адреналин и кортизол.

- Позитивна замяна. Вместо да се концентрирате върху дразнещия човек, превключете на нещо приятно: хоби, помощ на другите, творчество. Мозъкът ще започне да получава "награда" за позитивни действия, а не за негативни емоции.

ПО ЖЕНСКИ

Автор Елена Ангелова

Емпатията прави живота на човека по-лек и хубав - вие можете ли го

Автор Елена Ангелова

Да контролираме омразата си означава да престанем да бъдем нейни заложници

Омразата не е просто емоция. Тя е верига от сложни химични процеси в мозъка, отключвана при усещане за заплаха и подсилвана както от стрес, така и от неочаквано "удовлетворение". Когато разберем как работи този вътрешен механизъм, получаваме възможност не да потискаме чувствата си, а да ги преживяваме съзнателно, без да им позволяваме те да управляват нас.

Да контролираме омразата си означава да престанем да бъдем нейни заложници. Всеки път, когато забележим емоцията и изберем осъзната реакция, мозъкът се учи да реагира различно. Така с времето силните негативни чувства губят властта си над нас!