Какво означава да си емоционално незрял родител и как това се отразява на живота на детето? Със сигурност поне веднъж сте се чудили защо е трудно да се изградят доверителни отношения с някои деца.
Защо възрастните, които би трябвало да дават сигурност и подкрепа, понякога сякаш са „заседнали“ в собствените си вътрешни преживявания, неспособни да слушат или да реагират адекватно. Тук концепцията за емоционална незрялост може да даде адекватен отговор.
Емоционално незрелите родители са тези, които не са се научили да управляват чувствата си или да възприемат емоциите на другите - включително на децата си, без осъждане и страх. Известният психолог Джон Брадшоу пише в своите трудове за „семействата с травма“, че такива родители могат неволно да предадат чувство за нестабилност и вътрешен конфликт у децата си. Просто защото собственият им емоционален опит често е изпълнен с потиснати страхове, оплаквания или неспособност да изразяват любов.
)
Забелязвали ли сте някога, че дете, израснало в такова семейство, често крие в себе си въпроси без отговор? Например: „Защо мама (или татко) не иска да ме разбере?“, „Защо моите чувства не са важни?“.
Тези деца се научават да сдържат емоциите си
Те се страхуват се да се изразяват и понякога просто спират да вярват в себе си. Но това не е така, защото родителите искат да ги наранят. А защото самите те не знаят как да бъдат емоционално зрели - не разпознават реакциите си и дори не знаят как да работят с тях.
Психологът Ерик Ериксон идентифицира важни етапи от развитието на личността, където доверието и чувството за сигурност са ключови. Когато тези основи липсват в детството, човек по-късно има трудности при изграждането на близки взаимоотношения или при управлението на преживяванията си.
Лабиринт за децата
Може да се счита, че емоционално незрелите родители, самите те оставайки „на детски етап“, създават своеобразен емоционален лабиринт за децата си. Спомнете си, изпитвали ли сте някога чувство на вътрешна тревожност до човек, който е емоционално нестабилен? Точно така се чувстват децата в такива семейства.
Но тук е важно не просто да се постави диагноза, а да се разбере какво да се прави с това преживяване сега? Как да помогнете на себе си и на близките си да избегнат тези „капани“?
Осъзнаването често помага. Например, трудовете на Марша Линекер, която говори за „вътрешни деца“ и изцеление чрез приемане. Можем да разпознаем, че нашите родители също са хора с ограничения и травми. Това не намалява болката ни, но дава нишка към изхода - към изграждането на зрели, осъзнати взаимоотношения със себе си и със света.
)
Възможно ли е да се прекъсне този цикъл?
Да, твърдят психолозите. Единственият въпрос тук е колко внимание сте готови да обърнете на емоционалното си развитие. В края на краищата, колкото повече разбираме родителите си, толкова по-лесно е да си простим грешките. И толкова по-уверено се движим към зряла възраст - тази, в която има място за чувства, разум и подкрепа един за друг.
Забелязали ли сте как детските преживявания ви влияят? Какви чувства и очаквания предизвикват те? Като мислим за това, ние вече започваме да променяме мирогледа си. И живота си.
Бел. ред.: Не ви ли се струва, че причините за много съществена част от проблемите на обществения живот в България напоследък, се дължат точно на този проблем. И не, това не важи само за етноса, който поради „културните“ си традиции ражда деца още на 16 години. Там нещата са отчайващи – деца раждат деца. Важи и за доста от внезапно забогателите, наследниците на които поради емоционалната незрялост на родителите им, се превърнаха в талибани спрямо околните.
Източник: b17