Периодът на най-ранната бебешка възраст е уникално вълнуващ и същевременно доста труден. Детето се развива бързо - от пълна безпомощност в първите дни до първи стъпки около едногодишна възраст. Но заедно с радостта колосална тежест се стоварва върху майката - физическа, емоционална, психологическа. Често през този период жената се сблъсква с голяма умора, с чувство на самота и тревожност за детето. Истинската помощ може да се появи с признанието за това състояние. Първата година е изпитание за цялото семейство, а не просто „прекрасно време“. Майки, не пренебрегвайте това си състояние, съветват лекарите.

Какво може да помогне на майката?

- Ясни домакински споразумения. Разделете отговорностите с партньора или роднините си. Някой да е отговорен за готвенето, някой за пазаруването, някой за разходките с детето. Това намалява претоварването и освобождава енергия у майката.

- Сън и възстановяване. Спете с детето си поне през част от времето. Дори кратките дневни „изключвания“ от 20-30 минути намаляват раздразнителността и помагат на мозъка на жената да се възстанови.

- Микропочивки за себе си. Не чакайте „свободна вечер“ – тя може така и да не се случи. Използвайте 5-10 минути за топъл душ, за дихателни упражнения, за няколко страници от книга. Малките „острови“ за почивка осигуряват ресурси на майката.

- Контакт с други възрастни. Разговорът с приятел или майка в чат може да бъде спасителен пояс. Важно е да чувате живи гласове и да усещате връзка със света извън детската стая.

ПО ЖЕНСКИ

Автор Елена Ангелова

От любов към себе си: Как да излекувате емоционалния глад и да промените живота си завинаги

Автор Елена Ангелова

Реалистични задачи

Не се стремете към перфектно майчинство. Детето се нуждае от истинска майка, а не от „инстаграм“ такава. Позволете си да опростите задачите си – чрез полуфабрикати, неизгладени дрехи, разходки по спортни панталони.

Подкрепа от професионалисти

Консултацията с педиатър или психолог по реални проблеми е по-добра от съветите от форумите. Не се срамувайте да поискате помощ и да задавате „глупави“ въпроси. Когато си спомням първата си година с това чувство на безкрайна умора, самота и тревожност то все още резонира вътре в мен.

Тогава си мислих: „Ами, всички са така, просто трябва да го изтърпиш.“ Но всъщност можеше да бъде различно. Ако тогава знаех това, което знам сега, щях да си спестя много нерви. Щях да си позволя да поискам помощ, а не да чакам някой да се досети и да ми я предложи. Щях да спра да гоня образа на „перфектната майка“, чийто дом да е винаги чист, чието дете се усмихва учтиво и чиято вечеря се състои от три ястия. Щях да си почивам повече, дори по това време планина от чинии да крещи от кухнята. Нямаше да се страхувам да кажа на близките си: „Преживявам трудности“, споделя Екатерина Николева, психолог.“

По онова време ми се струваше, че умората ми е слабост, че „истинските“ майки могат да се справят сами. Сега разбирам: силата е в способността да се грижиш и за себе си, а не само за бебето. Както и в приемането, че първата година е не само любов и нежност, но и умора, сълзи и съмнения, добавя психологът.

Периодът на най-ранна детска възраст не изисква героизъм от майката. Той изисква устойчивост и грижовно отношение към себе си. Грижата за себе си не е егоизъм, а състояние, при което ще имаш достатъчно сили да се грижиш и за бебето си.

Източник: b17