На 20 метра от полицията: Пребиха 15-годишно момиче пред очите на мълчаливата тълпа
Автор
Антония Михайлова

На 20 метра от полицията: Пребиха 15-годишно момиче пред очите на мълчаливата тълпа

На 20 метра от полицейското управление в Казанлък се разиграва сцена, която смразява. 15-годишно момиче е нападнато от две по-малки ученички. Те я ритат, скубят и унижават. А свидетелите край тях... не се намесват. Само наблядават... и снимат.

Случаят, заснет от други деца и разпространен в мрежата, предизвика силна обществена реакция. Причината за това недопустимо поведение е ревност. Според майката на пострадалото момиче – Иванка Петрова, приятелят на една от нападателките флиртувал с дъщеря ѝ. След това, по думите ѝ, "приятелката му направила поръчката за побоя", като се обадила на две свои познати, с които организирала нападението.

"Никой не ѝ се е притекъл на помощ, само са я снимали..."

"Звъннали са ѝ да видят къде се намира, за да могат да я причакат. Сформирала се е група, която я е заобиколила. Никой не ѝ се е притекъл на помощ, само са я снимали", споделя майката пред Нова тв.

Във видеото се вижда как момичето не отвръща на ударите, а само се опитва да защити лицето си. Единствената плаха намеса идва от нейна позната, която "леко избутала" нападателката, без да вземе категорична страна, разказва Петрова. "Тя също е нейна приятелка и не е знаела на чия страна да застане", обяснява майката.

Според Иванка Петрова никой от родителите на нападателките не е потърсил контакт с нея. А най-тревожното е, че всички замесени се познават още от бебета, твърди тя. "Подканила я мило, питала я къде е, за да започне всичко. Никой от родителите не ми се е обадил."

"Подобно поведение няма място в нито едно училище..."

Директорът на училището, в което учи пострадалото момиче – Денислав Тодоров, е първият, който реагира. Той е сигнализирал институциите – Регионалното управление по образование, Министерството и местната комисия за противообществени прояви. Санкциите предстои да бъдат обсъдени. Възможните мерки включват предупреждение за преместване или изключване."Подобно поведение няма място в нито едно училище", категоричен е Тодоров. По думите му нападателките са от различни учебни заведения – едната е в седми клас, другата вече е в гимназиален етап. От уверенията му става ясно, че пострадалата ученичка не е имала поведенчески проблеми, успехът ѝ е добър, а самата тя е неконфликтна.

Безразличието – най-тихият съучастник

Видеозаписите показват не само жестокостта, но и още нещо – безразличието.

"Не мога да си обясня как никой не е реагирал, защото от видеозаписите се вижда, че преминават хора на тротоара", казва директорът.

Психолози вече работят както с жертвата, така и с нападателките и децата, които са снимали случилото се – две или три момчета, които също са ученици.

Сигнали, които предупреждават, че детето ви може да има сериозен проблем с агресията
МАМА И ДЕТЕ
Автор Евелин Попадийна

Сигнали, които предупреждават, че детето ви може да има сериозен проблем с агресията

Автор Евелин Попадийна

Всеки един от нас е част от отговора

Когато агресията се превърне в публично зрелище, а съпричастността – в изчезваща рядкост, губим много повече от безопасността в училище. Губим основата на моралните ценности на една цяло поколение. Тези деца не се раждат жестоки. Те се научават да бъдат такива. В семейството, в мълчанието, в омразата към другите, предавана като щафета от поколение на поколение. Всяко "не се бъркай", всяко "не е моя работа", създава среда, в която насилието вирее безнаказано.

Истинският ужас тук не е само в юмруците, а в апатията на онези, които са гледали. Да станеш свидетел на чужда болка и да останеш безучастен, това е морално престъпление. Децата, които снимат, се смеят или просто подминават, са също толкова бездушни, също толкова обезчовечени, колкото и тези, които удрят.

А ако училището – институцията, която би трябвало да изгражда не само знание, но и ценности, не е мястото, където учим на състрадание, човечност и граници, тогава къде ще ги научат? Време е да спрем да се чудим как изобщо е било възможно да се случи подобно деяние и вместо това да се запитаме: какво да направя – днес, утре, сега, за да не се случва отново? Защото не друг, а всеки един от нас е част от отговора.