Питали ли сте се някога дали за всяка негативна реакция, или отношение на околните към вас, не сте виновни самите вие? Често се случва да търсим виновните сред тези, които ни заобикалят – онези, които тровят атмосферата в колектива, развалят настроението в семейството или изсмукват силите ни. Но невинаги трябва да гледаме встрани, защото най-коварната токсичност е тази, която може да живее в самите нас. Тази, която не забелязваме, защото гледаме на света през призмата на собствената си невинност.

Психологът Анна Сухова прави пред TheDay откровена дисекция на собственото си поведение, за да разкрие онези слаби страни от човешкия характер, които неусетно могат да превърнат всеки от нас в отблъскваща и необичана от околните личност.

1. Режим на отбрана

Всяка критика, дори най-меката и конструктивна, се възприема като лична обида и атака. Вместо да чуете същината, вие веднага започвате да търсите контрааргументи или да прехвърляте вината: „Ти си същият!“ или „Проблемът е в теб, затова се заяждаш“. Психиката изгражда непревземаема крепост, зад чиито стени се крие крехко самоуважение. Струва ви се, че се защитавате, но отстрани това изглежда като нежелание да чуете другия и неспособност за диалог.

Когато усетите желание веднага да отвърнете остро, поемете дълбоко дъх и си задайте въпроса: „Каква точно информация за мен или моите действия получих току-що?“. Отделете факта от оценката и направете пауза. Тя намалява напрежението в конфликта и дава време за осмисляне.

2. Възприемане на емоциите на другите като манипулация

Човекът до вас е тъжен? Сигурно го прави нарочно, за да ви накара да се почувствате виновни. Партньорът ви е ядосан заради проблеми в работата си? Това очевидно е опит да си изкара гнева на вас. Вие искрено вярвате, че всички емоционални реакции на околните са планирани действия, чиято цел е да ви управляват. Тази позиция мигновено разрушава доверието и близостта, защото преставате да виждате в другия жив човек с негов собствен вътрешен свят.

Вместо да четете чужди мисли и да приписвате коварни мотиви, попитайте: „Виждам, че си разстроен. Какво се случва? Искаш ли да поговорим за това?“. Вашата задача не е да решите проблема на другия, а просто да признаете правото му на чувства.

3. Черно-бяло мислене

„Не ме поканиха на срещата, значи скоро ще ме уволнят.“ „Той не отговори веднага на съобщението – приятелството ни е приключило.“ Токсичните хора са склонни да правят от мухата слон, виждайки в единичен пропуск катастрофа. Такъв начин на мислене създава поле на тревожност, в което на околните им става тежко и неуютно.

Щом се уловите в лоша мисъл, спрете и потърсете три по-реалистични обяснения за случилото се. „Не са ме поканили, защото срещата е била по въпрос извън моята компетенция; защото началникът ми е забравил; защото съм бил зает по това време.“ Това връща на мисълта гъвкавост и трезвост.

4. Трудност да се зарадвате искрено на чуждия успех

Чуждата радост ви разочарова, вместо да ви вдъхновява. Вместо искрено „Поздравления!“, вътре във вас се надига вълна от завист: „А защо не аз? С какво той е по-добър?“. Самооценката ви се подхранва от сравнение и ако някой се окаже по-напред, вие автоматично се чувствате по-зле. Това превръща приятелите в съперници, а всяко общуване – в надпревара за това кой е по-добър.

Опитайте съзнателно да практикувате добро отношение. Направете искрен комплимент на колега, който блестящо е защитил проект. Изразете на глас радостта си за приятел. В началото може да е трудно, но постепенно мозъкът ще се пренастрои и ще усетите колко освобождаващо е това.

ПО ЖЕНСКИ

Автор Антония Михайлова

Ако някой ви казва това, време е да се отдръпнете: Фрази, които разкриват, че си имате работа с токсичен човек

Автор Антония Михайлова

5. Пасивна агресия и създаване на чувство за вина

За вас е много болезнено да говорите директно за своите нужди и обиди. Вместо това използвате косвени методи: тежки въздишки, многозначително мълчание, фрази от рода на „Разбира се, иди да си почиваш, аз тук ще се справя сам с всичко“. Надявате се, че другият човек ще се досети за чувствата ви и ще се поправи, но всъщност вие просто го манипулирате, вменявайки му чувството за вина.

Учете се да говорите директно, но меко. „Аз-посланията“ са много полезни в такива моменти. Става дума за комуникационна техника, при която изразявате собствените си чувства, нужди и реакции чрез общи позитивни послания, без да обвинявате или нападате с остри фрази директно другия човек. Това премахва назидателния тон и пренасочва разговора в конструктивно русло.

Понякога "токсичен" значи "наранен"

Психолозите са категорични – да проявяваш токсично поведение често може да означава, че в миналото си бил наранен или изплашен и си изградил защитни реакции, които вече не ти служат. Осъзнаването на тези модели е голяма сила, това е моментът, в който спираш да живееш на автопилот и започваш съзнателно да управляваш собствения си живот.

Работата върху себе си не цели да те направи удобен за другите, а да ти помогне да изградиш здрави взаимоотношения, в които можеш да бъдеш себе си, без да отравяш пространството около себе си.