Човешкото тяло е проектирано да издържи поне 140 години, твърди един от лекарите с най-дълъг живот. Това необичайно събитие се случи, когато Фьодор Ковал беше на 96 години.„74-годишен пациент дойде при мен с обичайните неразположения, свързани със стареенето. Носеше бастун и куцаше. Попитах го: „Имаш ли градина?“ Махвайки с ръка, той отговори: „Каква градина? Здравето ми ме изневерява. Време е да се подготвя за отвъдния свят.“

А аз му казах: „Твърде рано е да се погребваш. Повярвай ми, човешкото тяло е проектирано да издържи поне 140 години. Просто трябва да се научиш как да го поддържаш.“

Ето как Фьодор Ковал, известният хирург и дълголетник, описва една от многото срещи, белязали трудовия му живот.

Живот, изпълнен с работа и борба

Фьодор Ковал е роден през 1922 г. в скромно селско семейство с две деца. Родителите му искали синовете им да получат образование и да избягат от суровия земеделски живот.

„Майка ми мечтаеше да стана лекар“, каза той.

„Тя беше сърдечно болна и искаше винаги да има лекар до себе си.“

След като завършва училище, той завършва обучението си за парамедик и през 1941 г., веднага след дипломирането си, е назначен във военна болница.

Там, рамо до рамо с опитни хирурзи, той натрупва знания и опит. Скоро започва да оперира сам.

„През живота си извърших повече от тридесет хиляди операции. Казват, че всеки лекар има свое „малко гробище“, но за мен само един пациент почина на операционната маса – и това беше по време, когато нямаше съвременна диагностика“, спомня си дълголетникът.

Воля и боен дух

През 1943 г. е тежко ранен в крака. Само по чист късмет успява да оцелее и да се върне при другарите си. Оттогава нататък куца и е трайно инвалид, но това не го спира да продължи да оперира.

„Бързо свикнах. Инвалидността ми никога не ме е спирала да живея и работя“, каза той.

Най-голямата болка в живота му обаче е смъртта на майка му през 1945 г., за която той дълбоко съжалява: „Спасих безброй хора, но никога не успях да спася нея.“

До последния си дъх в служба на живота

Фьодор Ковал оперира до 93-годишна възраст, а след това приема пациенти още няколко години. Неговата невероятна енергия и работна етика бяха възхитителни. Когато го питаха каква е тайната на жизнеността му, той винаги отговаряше едно и също – в умереност, работа и добра воля

Правила за дълголетие

„Физическата активност е ключова“, каза той.

„Ставам рано, тренирам, ходя на работа. През уикендите работя в градината – знам как да използвам лопата и мотика.“

Той никога не преяжда и съветва пациентите си да правят същото.

„Един от моите пациенти тежеше 115 килограма и се оплакваше от напрежение. Казах му: „Ако беше на 80 години, нямаше да има този проблем.“

Самият Ковал ядял всичко – но с мярка. Позволявал си сладкиши само по празници, никога повече от 150 грама. Спрял да пуши през 1945 г.

„Ям това, което жена ми ми приготвя – често ям грис или пай с дробчета. Но най-много обичам солена свинска мас. Убеден съм обаче, че здравето идва от естествената, проста храна, каквато съм ял на село.“

Силата на добротата и работата

За Фьодор Ковал работата не е била задължение – тя е била смисълът на живота. Той е намирал вдъхновение и енергия в разговорите с пациенти.

„Научих, че едно добро отношение и една добра дума могат да удължат живота на човек. За съжаление, много лекари забравят това“, каза той.

Ето защо, на 93-годишна възраст, той решава да спре да оперира – не защото не може, а защото смята, че напредналата му възраст може да предизвика страх у пациентите.

„Осъзнах, че възрастта ми може да повлияе на вярата им в успеха. Затова реших да оставя скалпела, но да не спра да помагам.“

До края на живота си той продължавал да преглежда пациенти, да разговаря с тях и да разпространява оптимизъм.

„Прави добро и доброто ще ти се върне. Това е смисълът на моята работа – да помагам на хората, защото само така животът има смисъл.

ЗВЕЗДИ

Автор Ива Петрова

Изненадващо лесната тайна на 95-годишния Клинт Истууд за дълголетие

Автор Ива Петрова