Има хора, които заспиват за броени минути при всякакви обстоятелства – в самолет, след напрегнат ден или дори на включен телевизор. Но има и такива, които щом легнат в леглото и затворят очи, започват да мислят..., припомнят си разговор отпреди седмица, прехвърлят мислено предстоящия ден и долавят всеки шум отвън.

Обикновено смятаме тези хора за прекалено тревожни или за жертви на лоша хигиена на съня. Психолозите обаче имат по-различен поглед: трудностите със заспиването често са свързани с конкретни черти на характера, които се проявяват не само през нощта.

Склонност към прекомерен анализ

Умът, който не може да се изключи преди сън, обикновено работи на пълни обороти и през деня. Хората, които трудно заспиват, са по-склонни от другите да анализират случващото се по-дълбоко, отколкото ситуацията изисква. Те обмислят казаното, търсят скрити смисли и предварително изчисляват възможните варианти за развитие на събитията. Това не е тревожност в клиничния смисъл, а по-скоро устойчив навик на мозъка да продължава да работи дори когато липсват външни стимули.

В този смисъл леглото се превръща в първото място през деня, където нищо не отвлича вниманието и мислите най-накрая получават цялото ни внимание.

Развита емпатия

Изследванията показват връзка между високата емпатия и проблемите със съня. Хората, които реагират остро на чуждите емоции и преживявания, са склонни да ги пренасят и през нощта. Чуждата болка, тревога или конфликт, наблюдавани през деня, продължават да се обработват от съзнанието дори след като вратата на спалнята се затвори. Това не е проява на слабост или сантименталност, а особеност на нервната система, която не умее бързо да превключва между различните режими.

Перфекционизъм

Перфекционизмът и безсънието често вървят ръка за ръка. Човек, за когото е важно всичко да бъде направено както трябва, преди сън автоматично започва ревизия на изминалия ден – какво не е довършено, какво е казано погрешно и какво е можело да се направи по-добре. Стандартите, които тези хора си поставят, често се оказват недостижими и това създава фоново напрежение, с което е трудно да се разделят дори в тишината и тъмнината на спалнята.

Креативност

Творческите личности традиционно са сред тези, които заспиват трудно, и за това има обяснение. Креативното мислене по своята същност е асоциативно и нелинейно, то не се подчинява на график. Идеи, образи и връзки между на пръв поглед несвързани неща често се появяват именно тогава, когато мозъкът се отпуска, но все още не е заспал (в онова гранично състояние, което специалистите по съня наричат хипнагогия). За творческия човек това е продуктивно време и мозъкът инстинктивно се опитва да го удължи.

ЗДРАВЕ

Автор Теодор Муховски

Сън за отслабване: 6 причини да започнете от днес

Автор Теодор Муховски

Чувствителност към околната среда

Хората, които трудно заспиват, по правило реагират по-остро на външните условия: температурата в стаята, страничните шумове, твърдостта на матрака или светлината, процеждаща се през завесите. Това не е каприз, а повишена сензорна чувствителност, която ги съпътства и през деня. Просто през нощта, когато другите дразнители липсват, тя става по-забележима. Такива хора често са добри в долавянето на нюанси (вкусове, миризми или интонации) и това е проява на същата черта, но в различен контекст.

Склонност да поемат твърде много отговорности

Последната черта, която психолозите често посочват, е навикът да се поема отговорност за всичко, което се случва наоколо. Това не е задължително под формата на контрол или доминиране, а по-често е просто усещането, че всичко зависи от теб и е твърде рано да се отпуснеш. Такива хора са склонни да отлагат почивката до момента, в който всичко важно е свършено. И тъй като списъкът с важни неща никога не свършва, сънят се отлага заедно с него.

Всички тези черти имат нещо общо – те правят човека внимателен, задълбочен и съпричастен – качества, които в живота са предимство. През нощта обаче същите тези качества създават пречки. Осъзнаването на тази връзка не решава директно проблема със съня, но променя отношението към него, трудностите със заспиването престават да бъдат дефект и се превръщат в разбираемо следствие от това как е устроен конкретният човек.