През годините много хора са изпробвали различни варианти на периодичното гладуване – от хранене в ранните часове на деня до късни вечери.

Въпросът, който остава, е доколко времето за хранене наистина има значение и има ли съществена разлика дали се храним по-рано, или по-късно, ако храната е една и съща?

Ново проучване, ръководено от изследователи в Германия, предлага по-задълбочен поглед по темата, който надхвърля традиционните кръвни изследвания.

Как времето за хранене влияе на метаболизма на мазнините

За да проверят дали само времето на хранене влияе на метаболизма на мазнините, учените провеждат рандомизирано кръстосано проучване с около 30 жени.

Всяка от тях преминава през две различни фази на хранене с ограничен времеви прозорец (TRE):Ранен прозорец (eTRE): Хранене между 8:00 и 16:00 ч.
Късен прозорец (lTRE): Хранене между 13:00 и 21:00 ч.Важно е да се отбележи, че и в двете фази участничките са приемали еднакво количество и вид храна.

Това позволява на изследователите да изключат отслабването като фактор и да се съсредоточат единствено върху ефекта от времето на хранене.

Вместо да разчитат само на стандартни показатели като холестерол или глюкоза на гладно, екипът използва липидомика – авангардна технология, която картографира стотици видове мастни молекули в кръвта.

Взети са и малки биопсии от коремната мастна тъкан, за да се проследи как се променя генната експресия в зависимост от времето на хранене.

Ранното хранене променя метаболизма на липидите

Ето и основните изводи от проучването:

1. Само ранното хранене променя липидния метаболизъмСлед фазата на ранно хранене нивата на 103 различни вида липиди спадат, включително на серамиди и фосфатидилхолини, които се свързват с метаболитни заболявания. При късното хранене не се наблюдава същата промяна.

2. Тези промени не се отчитат от стандартните тестове за холестеролТрадиционните маркери като LDL, HDL, триглицериди и маркери на възпаление остават непроменени. Ползите се проявяват на по-дълбоко молекулярно ниво, като тихо пренастройват метаболитните пътища.

3. Ранното хранене променя ензимната активностЕнзимите, участващи в разграждането и преработката на липидите, стават по-активни по време на ранния хранителен прозорец. С други думи, тялото е по-добре подготвено да обработва мазнините по-рано през деня.

4. Самата мастна тъкан се променя според времето на храненеГенната експресия в мастните клетки се променя след периода на ранно хранене, особено в метаболитния път на глицерофосфолипидите, който влияе на възпаленията и структурата на клетъчните мембрани.

5. Няколко гена действат като метаболитни „сензори за време“Изследователите идентифицират три гена, които променят активността си в зависимост от времето на хранене. Тези гени помагат за освобождаването на мастни киселини, като на практика определят колко гъвкава и адаптивна е мастната тъкан.

Взети заедно, тези резултати показват, че тялото следи не само какво ядете, но и кога го ядете. Ранното хранене е в по-добър синхрон с циркадния ритъм и изглежда подпомага по-здравословния метаболизъм на мазнините на молекулярно ниво.

Какво означава това за вас

Въпреки че проучването не установява незабавни промени в инсулиновата чувствителност, теглото или холестерола, то предлага няколко ясни насоки за всеки, който се опитва да оптимизира метаболитното си здраве.

Ако практикувате хранене в ограничен прозорец, стремете се той да е по-рано.

Дори изместване с няколко часа (например от 9:00 до 17:00 ч.) може да подпомогне липидния метаболизъм. Не очаквайте бързи промени в кръвните изследвания.

Ползите може да са по-фини: подобрена обработка на мазнините, по-здрави клетъчни мембрани и по-добра метаболитна гъвкавост.

Метаболизмът е естествено по-активен в ранните часове. Тогава тялото е по-чувствително към инсулин. Синхронизирането на храненията с този ритъм дава метаболитно предимство. Целта не е съвършенство.

Животът невинаги позволява хранителен прозорец от 8 до 16 ч. Но последователното консумиране на по-големите хранения по-рано през деня е интелигентна дългосрочна стратегия.

Това изследване добавя важен нюанс към темата за периодичното гладуване. Значение има не само продължителността на хранителния прозорец, но и неговото времево разположение.

Ранното хранене може да помогне на мастните клетки да функционират по-оптимално, дори преди да се променят основните здравни показатели.

Тези ефекти, макар и фини, сочат към една по-голяма идея, която учените наричат „хронохранене“ – синхронизиране на начина на хранене с естествения циркаден ритъм на тялото.

ЗДРАВЕ

Автор Веселина Петрова

Какво прави Синди Крауфорд на 59 години, за да изглежда толкова добре? Диета и тренировки за жени над 50

Автор Веселина Петрова