Синдромът на Турет може да се прояви с различни симптоми – от въртене на очи, мигане и тикове до неволно псуване, известно като копролалия.

Въпреки че диагнозата може да бъде поставена на всяка възраст, първите признаци обикновено се появяват около шестгодишна възраст и стават по-изразени към десетата година.

Състоянието се среща по-често при момчетата, отколкото при момичетата. Точната причина за появата му е неизвестна, но рискът от развитие е по-висок, ако някой от родителите също го има.

По време на наградите БАФТА водещият Алън Къминг благодари на публиката за проявеното разбиране, след като активистът за синдрома на Турет, Джон Дейвидсън, имаше поредица от вербални изблици.

Дейвидсън беше поканен на церемонията по повод номинацията на филма „Кълна се“, който е базиран на неговия живот и показва ежедневието на хората, живеещи със синдрома.

По време на събитието от публиката можеше да се чуе как той постоянно изрича псувни. В един момент той изрече и расистка обида, докато актьорите Майкъл Б. Джордан и Делрой Линдо излизаха на сцената, за да връчат награда.

Впоследствие Би Би Си се извини за изблиците, но част от обществеността разкритикува извинението като недостатъчно ясно и повърхностно.

Експерти и хора, живеещи със заболяването, подчертават, че синдромът на Турет може да се прояви по много различни начини.

Симптомите често могат да бъдат смущаващи за околните, поради което информираността на обществото е изключително важна.

Дейвидсън е диагностициран на 12-годишна възраст, но някои деца могат да покажат признаци още на шест години.

Кои са ранните признаци на синдрома на Турет?

Основният симптом на синдрома на Турет са тиковете.

Ким Мичъл, изпълнителен директор на организацията Tourette’s Syndrome Inclusion in the Community (T.I.C.), обяснява, че „тиковете често започват много фино, така че в началото може да забележите неща като бързо мигане или често подсмърчане“.

Тя добавя, че децата често биват диагностицирани рано, но много тикове могат да останат незабелязани, докато по-късни фактори като хормонални промени или стрес в училище не влошат симптомите и не ги направят по-изразени.

Тиковете могат да бъдат вокални или моторни. Вокалните тикове включват повтарящи се звуци като подсвиркване, подсмърчане, прочистване на гърлото, издаване на животински звуци или повтаряне на думи и фрази. Моторните тикове най-често се проявяват с въртене на очи, често мигане, повдигане на рамене, потрепвания, стягане на коремните мускули или подскачане.

Мичъл подчертава, че синдромът на Турет не се проявява в „различни типове“, а в спектър. „Някои хора имат по-прости тикове, други по-сложни, но това не означава, че въздействието им е по-малко при тези, които не се вписват в стереотипите“, изтъква тя.

Могат ли тиковете да бъдат потиснати?

Въпреки че тиковете понякога могат да бъдат временно потиснати, това изисква голяма концентрация и усилие и не е дългосрочно решение. Въздържането от вербални или моторни тикове често води до повишено напрежение и изтощение.

От T.I.C. обясняват, че някои хора понякога успяват да потиснат тиковете си, докато за други това е изключително трудно.

Не всеки притежава тази способност, а дискомфортът и умората, които потискането причинява, често са причината много хора дори да не се опитват да се контролират. Това е като да разклатиш бутилка със сода – в един момент налягането трябва да бъде освободено, казват те.

Някои хора със синдром на Турет изпитват и така наречените предчувствени усещания – неприятни физически усещания, подобни на тези преди кихане или порив за почесване. Този интензивен подтик се облекчава само с извършването на тика.

Колко често псуването е тик?

В малък брой случаи синдромът на Турет включва и тикове, които се проявяват като неволно псуване, което в медицината е известно като копролалия. Според Ким Мичъл този симптом се среща при около 10 процента от хората със синдром на Турет.

"Тиковете не са отражение на мислите или възгледите на човека. Всъщност копролалията често произтича от безпокойство и страх да не се каже нещо неподходящо или да не се нарани някого" – обяснява тя.

Как се лекува?

Ако има съмнение, че детето проявява ранни признаци на синдрома на Турет, се препоръчва консултация с лекар. Ранната и точна диагноза е важна, за да се осигури подходящ подход към лечението, затова пациентите обикновено се насочват към педиатър или детски психиатър след преглед от личния лекар.

Въпреки че все още не съществува лек за синдрома на Турет, обучението и разбирането на състоянието представляват първата и най-важна стъпка. През последните години се наблюдава значителен напредък в тази област, до голяма степен благодарение на усилията на активисти като Джон Дейвидсън и на млади хора, които използват интернет, за да развенчават митовете около това разстройство, пише "Майка и дете".

НОВИНИ

Автор Веселина Петрова

Заради расистки коментари: БАФТА се извини публично на Майкъл Б. Джордан и Делрой Линдо

Автор Веселина Петрова