Да продадеш леглото си, да си купиш ковчег и да спиш в него в продължение на тринадесет години - звучи като начало на филм на ужасите. Но за 57-годишната Кейт това не е сценарий, а ежедневие.

„Когато за първи път легнах в ковчега, усетих спокойствие, каквото не бях изпитвала никога през живота си. Месец по-късно съседите спряха да ме поздравяват, но за сметка на това кожата ми стана като на двадесетгодишна“, споделя 57-годишната жена, която от тринадесет години спи в тапициран с кадифе ковчег и уверява, че оттогава не се е разболявала нито веднъж.

Това не е хорър история, нито репортаж от Хелоуин. Това е истинската история на американката Кейт, която някога е работила като счетоводител, отглеждала е дъщеря си и е водела напълно обикновен живот. Докато един ден не си купува ковчег и не го превръща в свое легло.

Как счетоводителка си купува ковчег вместо диван

Всичко започва с чужда смърт. През 2011 г. Кейт присъства на погребението на далечна роднина и вниманието ѝ е привлечено от ковчега от махагон с кадифена тапицерия. „Улових се, че си мисля, че това е най-красивата мебел, която съм виждала през последните години“, спомня си тя.

Това, което започва като шега, скоро се превръща в нещо повече. Месец по-късно Кейт попада на обява за продажба на ковчег втора употреба - такива понякога се предлагат от погребални бюра, когато роднините променят решението си или поръчат друг модел. Цената била смешна в сравнение с тази на дизайнерски диван. И тя го купува.

Първоначално ковчегът стоял в хола като арт инсталация. Дъщеря ѝ плачела, съседите пишели жалби, а приятелките ѝ от йога ѝ предлагали телефон на добър психотерапевт. Но Кейт изведнъж осъзнала, че не иска просто да гледа ковчега. Искала да спи в него.


Сън в ковчега: първите месеци

Тя помни първата нощ и до днес. „Влязох вътре, затворих капака и изпитах такова чувство за сигурност, сякаш съм се върнала в майчината утроба. Нито звук, нито течение, нито светлина. Спах дванадесет часа и се събудих с усещането, че са ме презаредили.“

В началото си позволявала да спи в ковчега веднъж седмично. После - през ден. След шест месеца продала леглото си. А когато осъзнала, че вече не може да заспи на обикновен матрак, просто го изхвърлила от апартамента.

По това време дъщеря ѝ се преместила да живее при баща си. „Тя каза, че не може да води приятели в дом, където в спалнята има ковчег. Разбирам я. Но нека и тя ме разбере: най-накрая започнах да се наспивам.“

Какво казват лекарите и защо тя се смята за вечно млада

В историята на Кейт всъщност няма никаква мистика. Сомнолозите потвърждават, че пълната изолация от светлина и звук е един от най-ефективните начини за подобряване на качеството на съня. Колкото и зловещо да изглежда, ковчегът работи като идеална капсула за сензорна депривация. Без синя светлина от устройства, без шум от улицата, без температурни колебания.

Самата Кейт уверява, че за тринадесетте години сън в ковчег не се е разболявала сериозно нито веднъж. Кожата ѝ е станала по-добра. Бръчките, които започнали да се появяват около четиридесет и петата ѝ годишнина, сякаш са замръзнали. „Не знам дали е мистика, или физиология. Но когато спя в ковчега, не остарявам. Проверете сами - на петдесет и седем съм, а никой не ми дава повече от четиридесет и пет.“

Лекарите, с които Кейт се е консултирала, са предпазливи: качественият сън наистина забавя стареенето. Но никой не бърза да съветва пациентите си да спят в ковчези.


Нито вампир, нито гот, нито луда

Най-удивителното в Кейт е, че тя изобщо не прилича на човек, който спи в ковчег. Нито черно червило, нито загадъчни погледи, нито разговори за безсмъртието на душата. Обикновена жена, която някога е намерила своето идеално място за спане и не разбира защо обществото смята това за странно.

„Хората спят на дивани, от които стърчат пружини, на матраци, гъмжащи от акари, на провиснали походни легла. Това не шокира никого. Аз спя в красив, удобен, херметически затварящ се ковчег от махагон. И всички ме смятат за луда. Кой от нас е по-луд - това е въпросът.“

Една от приятелките ѝ веднъж отбелязва: „Когато за първи път чух тази история, реших, че Кейт окончателно е мръднала. Но после я видях сутринта - свежа, отпочинала, с равен тен на кожата - и сама се замислих: може би има нещо в това? Вярно, все още не съм си купила собствен ковчег.“

Днес Кейт живее сама, води счетоводството на малка фирма, плаща данъци и се смята за абсолютно щастлив човек. Тя вече не доказва на никого, че изборът ѝ е нормален. Просто спи в ковчега си, събужда се без будилник и изглежда с десет години по-млада от възрастта си по паспорт.

ЗДРАВЕ

Автор Евелин Попадийна

Какво се случва с организма, ако консумирате водорасли всеки ден

Автор Евелин Попадийна