Отново и отново не можете да преглътнете тази досадна буца. Тя притиска или щипе, пречи и понякога ви се струва, че ще блокира дишането ви. Посещавали сте специалист уши, нос гърло, ендокринолог и гастроентеролог. Правили сте си ултразвук на щитовидната жлеза, гастроскопия и хормонални изследвания. И въпреки това, по някаква причина, лекарят продължава да ви пита дали сте били стресирани.

Имайте предвид, че буцата в гърлото ви не е плод на въображението ви или е някакво предчувствие, а истински мускулен спазъм.

Откъде идва и какво всъщност се случва с тялото ви?

Мускулите на фаринкса и ларинкса са сред първите, които реагират на стрес. Това е древен механизъм. В моменти на интензивна емоция тялото автоматично се стяга, свива и дишането става плитко.

Когато потиска силна емоция - негодувание, гняв или желание за плач, мозъкът изпраща противоречиви команди към мускулите: да „възрази“ и да „мълчи“. Ако психиката реши, че е опасно да се говори, мускулите се стягат, за да задържат думите вътре. Ако това се случва отново и отново, свиването става навик. Все същата тази бучка.

Това не е опасно за живота. Ларинксът е устроен така, че въздухът да преминава през него. Задавянето в този случай е само усещане, а не действително задушаване.

ПО ЖЕНСКИ

Автор Ева Лъчезарова

Постоянно поемате чуждите емоции? 3 практики, които ще ви помогнат да запазите вътрешния си мир

Автор Ева Лъчезарова

Защо се появява тази буца в гърлото?

Заради непреработено негодувание. Бяхте несправедливо обвинени, но мълчахте. Може би защото не искахте конфликт. Или защото просто не можехте да намерите точните думи в момента. Буца може да се появи точно по време на разговор или по-късно, когато си го припомните мислено.

Заради забрана за плач. „Не плачи“, „Игнорирай го“. Много от нас носят тези нагласи от детството си. И сега, дори когато сълзите напират, гърлото ни автоматично се стяга, за да ги спре.

Заради неизразен гняв. Искахте да кажете „не“ или да защитите границите си, но избрахте да мълчите. Гърлото ви се стяга, за да попречи на излизането на опасните думи. Но гневът остава вътре.

ПО ЖЕНСКИ

Автор Елена Ангелова

Не се срамувайте, а разрешете проблема така: апатията и мързелът са важен сигнал от нервната система

Автор Елена Ангелова

Какво можете да направите още сега?

1. Забележете. Спомнете си момента, в който тази буца ви се появи за последен път. Какво се случи малко преди това? С кого говорихте? Какво искахте да кажете, но не го направихте? Ако е възможно, запишете тези неизказани думи. Не за никой друг, само за себе си.

2. Проследете връзката. Опитайте се да забележите: кога се появи буцата? Какво мислехте за себе си или за ситуацията преди това? Каква емоция възникна? Това е добър начин да забележите повтарящите се мисли, които предизвикват тази телесна реакция. Защото виждането на връзката вече я отслабва наполовина.

3. Изречете думите си. Вземете си възглавница у дома, за предпочитане такава, на която не спите. Притиснете я до устните си и изкрещете в нея всичко, което е останало във вас. Всички думи, които не са излезли в тази ситуация. Възглавницата е вашият сигурен свидетел. Тя ще приеме всеки силен звук и ще го запази в тайна.

Така че появата на буца в гърлото ви е начинът, по който психиката ви съобщава нещо важно. За потиснатото негодувание. За непролятите сълзи. За думите, които никога не са били изречени.

В когнитивно-поведенческата терапия се учим стъпка по стъпка да забелязваме коя мисъл предизвиква емоция и коя емоция предизвиква телесна реакция. След това постепенно променяме обичайните реакции на такива, които са по-подходящи за момента.

Важно е да идентифицираме този „заключен“ конфликт и да работим с това, което ви притеснява тук и сега. Ако сте запознати с това чувство, но не можете сами да откриете корена на проблема или се нуждаете от подкрепа по пътя, консултирайте се с професионален психолог.

Източник: b17