Малко преди Международния ден на възрастните хора, който е днес, едно видео обиколи със скоростта на ракета на Илън Мъск социалните мрежи.

Във видеото се чува как млад мъж крещи ужасни неща на възрастен мъж. Разбира се, знаем, че социалните мрежи са "сила" и буквално за минути беше установено, че мъжът, който крещи е съдия, а възрастният човек, обект на вербалния терор е 101-годишният му дядо.

ПО ЖЕНСКИ

Автор Теодор Муховски

Никога не казвайте това на старата си майка - ще я заболи ужасно

Автор Теодор Муховски

Коментарите в мрежата

Коментарите бяха хиляди. Естествено, всички се обявиха за вземане на мерки от страна на институциите.

Младият мъж бе "осъден" в мрежата по бързата процедура. В публикациите бяха отбелязани различни институции, апелираше се за отстраняване на съдията от работа, за наблюдение и разследване.

Интервюто на Мира Добрева със 101-годишния дядо

Журналистката Мира Добрева успя за нула време да си уреди интервю с възрастния човек в дома му.

Той изглеждаше притеснен, но абсолютно адекватен в комуникацията. Дори се опита да оневини внука си, какъвто се оказа младият мъж. Жена му била в болница, грижел се за децата, за него, ходел и на работа...

"Не приемайте това за нормално", коментира Мира Добрева.

И тук трябва да си зададем въпроса - защо всички ние приемаме това за нормално в реалния живот, но когато една такава случка се появи като епизод в мрежата, тя рязко предизвиква земетресение от негативни коментари?

Старите хора и отношението на държавата

Дали си даваме сметка колко възрастни хора живеят сами, изоставени от своите деца и внуци - в обезлюдените села, в старчески домове? Дали си даваме сметка, че тези възрастни хора нямат нужда само от това някой да им напазарува веднъж седмично, а от реална подкрепа, от разговор, от това да не бъдат изолирани в своята безпомощност и ненужност?

Даваме ли си сметка, че държавата ни не прави нищо в подкрепа на тези възрастни хора? Приема ги като натоварващ бюджета разход, като бреме, което трябва да носи. Тежат ѝ пенсиите им, здравната им грижа, необходимостта от предлагане на качествена социална услуга.

Защо през последните години възрастта се превърна едва ли не в престъпление спрямо обществото ни? Изчезна уважението, стопи се грижата, а грижите са като подхвърлена милостиня от немай-къде. И в болниците не ги искат. Чуят ли, че си на повече от 50-60 години и започват да въртят очи притеснено.

Да си млад и богат е приемливо, обществото те приема, осигурява ти достъп до благата. Но да си възрастен и без възможности е равносилно на това да имаш заразно заболяване. Всички странят от теб, не те искат, изключват те от живота си, сбутват те в ъгъла и сякаш се надяват просто да "изчезнеш". Но ти си там. Сам, тъжен и мъдър. Но сам. И всичко се чете в очите ти.

Като тъгата в очите на инженер, геодезист Белчо Бояджиев. 101 години той е част от тази Земя, от живота, от обществото. Но явно вече пречи. Ненужен е. Възможно е внукът му да го обича. Все пак се грижи за него у дома, не го е "захвърлил" в институция. Възможно е неприятният епизод да е следствие от стресова ситуация, от напрежение в неговото семейство - жена му била в болница, грижи се за две деца, работи... Но ние всички живеем стресово. Оправдано ли е да крещим така на близките си? Разбира се, че не.

Също така се подразбира, че нашата държава не прави нищо, за да помогне на гражданите си. Граждани, които са работили или работят за нея. Тя си е взела нейното. И толкоз. Какво тук значи някакъв човешки живот, тъга, нужда от грижа, подкрепа?

Помислете си за всички хора с психични заболявания. Никой не се грижи за тях. Те също са ненужни. Сякаш институциите се надяват да "изчезнат", но това така или иначе не се случва. И затова ние ги виждаме в трамвая, на улицата, често ги издирват, защото се губят... Институциите обаче някак разсеяно не ги споменават, не ги включват в дневния си ред.

Никой не се грижи и за хората, които полагат грижи за своите близки. А те имат нужда от сериозна подкрепа. Психологическа.

Как другите държави се отнасят с възрастните си хора

И така - възрастта и болестта се превръщат във вина, в пречка. А в онзи, белият свят, не е така. Там се грижат за своите възрастни хора.

Все повече държави залагат на политика за „активно стареене“ – дневни центрове, клубове, културни и спортни занимания, доброволчески програми, транспорт и услуги в общността. Световната тенденция постепенно се измества от „да дадем пенсия на възрастния човек“ към по-широка концепция: пенсия + здравеопазване + грижи у дома + социален живот + достъпна среда + подкрепа за семейството.

В Германия държавата помага и за грижите у дома.
В Сингапур има специални придобивки за поколенията възрастни.
Във Великобритания възрастните хора получават помощ за сметките за отопление.
В Япония, която е сред държавите, които са изправени пред особено сериозно застаряване на населението, политиките все повече се концентрират върху т.нар. „стареене на място“ – възрастният човек да може да остане в своя дом и квартал възможно най-дълго. Развиват се услуги за домашни грижи, местни социални центрове, транспортни решения и занимания, които поддържат социалните контакти.

У нас възрастните получават пенсия, която е наистина малка, спрямо разходите за живот, отстъпка от цената на някои лекарства, често минимална, социални услуги, често напълно недостатъчни, намаление за пътуване с градски транспорт.

И все пак ни остава една капка надежда - че един ден и тук хората щи могат да стареят с дойстойнство. Без да пречат и без да бъдат в тежест на бюджета. Същият този бюджет, за който са работили години наред.
Остава ни надеждата, че някой ден младите хора ще имат по-спокоен и сигурен живот, по-малко стресов, и ще могат да се отнасят с повече уважение към своите родители и възрастни роднини.

Надежда. Само тя ни остана. Дано да ни стигне, докато нещата се променят. Дано.

ЗДРАВЕ

Автор Теодор Муховски

Тест: На колко години сте? Съберете числата и разберете истинската си биологична възраст

Автор Теодор Муховски