„Имах пристъп. Мислех, че ще умра.“ Много истории за паническо разстройство започват с точно тази фраза.

Скрита в същата тази фраза е ключовата грешка, която държи човек в капана на цикъл от паник атаки в продължение на години. Защото всъщност е нямало пристъп на паническа атака. Било е нещо друго.

Какво наричате пристъп? Да изясним термините

Пристъпът е медицински термин, който се отнася до наистина остро състояние, причинено от органична патология - епилептичен припадък, хипертонична криза, ангинозна атака или пристъп на ангина пекторис, астматична атака. Във всички тези случаи има болен орган, който не функционира правилно и има обективни промени, които лекарят регистрира.

Сега въпросът е - кое от тези неща получавате? Електрокардиограмата ви е нормална. Кръвното ви налягане е в нормални граници. Мозъкът ви работи. Белите ви дробове дишат. Всички ваши органи са налице и функционират както трябва. Така това, което наричате пристъп, не е пристъп. Това е уплаха. Силна, внезапна, плашеща. Но въпреки това - уплаха.

ЗДРАВЕ

Автор Астролог - Ивелина Пенчева

Изкуството на спокойствието: Защо връзката с природата е ключът към благополучието (рецепта за по-щастлив живот)

Автор Астролог - Ивелина Пенчева

Защо това разграничение е критично важно 

Защото името определя вашата стратегия. Ако вярвате, че имате пристъп, започвате да се борите с болестта. Бързате към лекаря, гълтате хапчета, викате линейка, избягвате местата, където се е случил „пристъпът“. Изразходвате енергия, опитвайки се да избягате от нещо, което обаче не съществува.

Но ако разберете, че това е страх, започвате да работите със страха. А страхът е нещо, което може да бъде коригирано. Това е нещо, с което можете да се примирите. Това е нещо, с което можете да живеете, но можете и да се освободите от него.

Как изглежда механизмът на страха? 

Помислете за всеки случай, в който внезапно сте почувствали страх. Например, някой неочаквано е завил зад ъгъла, врата се е затръшнала силно или сте се подхлъзнали на лед.

Какво се случва през тези първи няколко секунди?

Сърцето ви подскача. Дъхът ви спира. Мускулите ви се напрягат. За момент губите ориентир. Това е рефлекс - мигновена реакция на външен стимул. Сега си представете, че този страх не свършва след няколко секунди. Представете си, че започвате да се страхувате от самия страх. Мислиш си: „Какво беше това? Защо сърцето ми бие толкова силно? Ами ако получа инфаркт? Ами ако умра?

И ето къде нещата стават интересни. Страхът ви от страх причинява втора вълна от адреналин. Тя е по-силна от първата. Симптомите се засилват. Вие се страхувате още повече. И така това продължава, цикълът се повтаря. Това вие наричате паническа атака. Но не е пристъп заради болест. Това е каскада от страхове, предизвикани от вашата собствена интерпретация.

ЗДРАВЕ

Автор Веселина Петрова

Как да компенсираме липсата на витамин D през зимата

Автор Веселина Петрова

Три грешки, които превръщат страха в паника

Грешка първа. Вярвате, че това е пристъп. Мислите, че нещо не е наред с тялото ви, че то ви предава, че сте болни. Тази мисъл предизвиква страх, а страхът ви залива с адреналин.

Грешка втора. Съпротивлявате се. Опитвате се да спрете пулса си, да успокоите дишането си, да потиснете треперенето си. Но колкото повече се съпротивлявате, толкова по-силна става реакцията ви. Все едно се опитвате да държите топка под вода - тя все още отскача нагоре и с все по-голяма сила.

Грешка трета. Бягате. Слизате от метрото, напускате магазина, обаждате се на съпруга си, викате линейка. Всеки път, когато бягате, мозъкът ви си спомня: „Това място е опасно, това преживяване е ужасно, трябва да се спася.“ И следващия път паниката ще ви удари още по-бързо и още по-интензивно.

Какво да направите вместо това 

Първо. Спрете да наричате страха си паникатака. Всеки път, когато усетите настъпваща паника, си казвайте: „Това не е атака. Това е страх. Бях уплашен/а от чувствата си. Безопасно е.“

Второ. Не се съпротивлявайте. Вместо да се опитвате да се успокоите, опитайте се да ескалирате обхваналото ви чувството. Кажете си: „Хайде, още по-силно. Покажи ми на какво сте способни.“

Звучи нелогично, но работи. Защото спирате да се борите, което означава, че спирате да подхранвате страха.

Трето. Стойте на мястото си. Ако се паникьосвате в метрото, не бягайте. Ако се паникьосвате в асансьора, не скачайте. Докажете си, че сте в безопасност тук и сега.

Freepik

Просто упражнение за разпознаване 

Следващия път, когато усетите, че паниката приближава, си задайте три въпроса: 

1. Това атака ли е или уплаха?
2. Има ли реална заплаха за живота ми в момента?
3. Какво мога да направя, за да преживея това, вместо да бягам? 

Честният отговор на тези въпроси вече намалява интензивността на паниката. Защото преминавате от паника към анализ. Анализът е работа на префронталния кортекс, а паниката е работа на лимбичната система. Когато мислите, буквално изключвате паниката.

Главната идея 

Паническа атака не е болест. Това е страх, който вие сами увековечавате с мислите и действията си. Спрете да я наричате атака. Спрете да се борите с нея. Спрете да бягате. И ще ​​видите, че паниката губи силата си.

Тя се превръща просто в неприятен, но безобиден епизод, който приключва сам – точно както всеки страх, уверяват професионални психолози. 

Източник: b17