Докато за повечето хора сутринта започва с препечена филийка, кафе или овесена каша, в Страната на изгряващото слънце един от най-разпространените избори за закуска изглежда съвсем различно. “
Става дума за "нато" - ферментирали соеви зърна, сервирани върху купа топъл ориз. За японците това е неизменна традиция, но за чужденците продуктът често се оказва истинско кулинарно изпитание.
Какво представлява нато
Нато се приготвя от сварена соя, която ферментира под въздействието на специфичната бактерия Bacillus subtilis (сенна пръчица). В резултат на този процес зърната се покриват с лепкава, нишковидна субстанция, придобиват остър аромат, напомнящ леко на амоняк, и специфичен наситен вкус.
Именно необичайната текстура и силната миризма стряскат мнозина, които опитват ястието за първи път. В Япония обаче всекидневно се консумират милиони порции - нато се използва като основна част от закуската, добавка към ориз или бърз източник на чист растителен протеин.
В европейската кулинарна култура ферментиралите храни обикновено се ограничават до кисело мляко, кисело зеле и туршии. Поради тази причина нато остава екзотика – не само заради ограниченото предлагане, но и заради специфичния си профил, който драстично се различава от традиционните местни вкусове.
Истинската стойност на соевия специалитет не е във вкуса, а в промените, които настъпват по време на ферментацията:Намаляване на фитиновата киселина: Бактериалният процес разгражда веществата, които иначе затрудняват усвояването на важни минерали от соята.
Ензимът натокиназа: Това съединение се образува само по време на ферментацията и е известно със способността си да взаимодейства с фибрина - протеин, участващ в съсирването на кръвта.
Поради това нато се разглежда като средство за подпомагане на сърдечно-съдовата система и нормалния кръвен поток, макар че продуктът не може да замени предписаната медицинска терапия.
Витамин K2 (менахинон-7): Нато е един от най-богатите природни източници на тази форма на витамин K. Тя играе ключова роля за правилното усвояване на калция, като го насочва към костите и зъбния емайл, предотвратявайки натрупването му по стените на кръвоносните съдове.Въпреки впечатляващите качества на нато, експертите подчертават, че японското дълголетие не се дължи само на един продукт. То е резултат от цялостен начин на живот - меню с много риба и зеленчуци, малки порции, висока физическа активност и развито здравеопазване.
Ферментиралите соеви зърна са отличен източник на лесноусвоим растителен протеин, фибри и витамини от група B. Бактерията Bacillus subtilis проявява добра устойчивост към стомашната киселинност, което позволява на значителна част от полезните микроорганизми да достигнат до червата и да подпомогнат баланса на микробиома. Порция от около 100 грама осигурява солидно количество хранителни вещества и създава продължително усещане за ситост.
Как се консумира
Японският етикет изисква нато да се разбърка енергично с клечки преди хранене - обикновено между 40 и 50 пъти. Колкото по-активно се разбива, толкова по-плътна и светла става лепкавата смес, което помага за пълното разгръщане на вкуса. След това към нея се добавят няколко капки соев сос, японска горчица (караши), пресен лук или суров жълтък, след което сместа се изсипва върху топъл ориз. Понякога се добавя и към мисо супа или омлети.
За начинаещи се препоръчва да започнат с малка доза – например една чаена лъжичка, комбинирана с по-голямо количество ориз, соев сос и зелени подправки, които да неутрализират специфичния остър аромат.
Алтернативи за подобряване на чревната флораАко не можете да свикнете с вкуса или консистенцията на нато, не е нужно да се отказвате от ползите на ферментиралите храни. Традиционното българско кисело зеле, кимчито, туршиите с естествена ферментация и хлябът с квас също са отлични източници на полезни метаболити и пробиотични култури, които подкрепят храносмилателната система.
,fit(980:735))
)
)
,fit(680:510))
,fit(680:510))
,fit(680:510))
)