Представете си следната ситуация: Върнали сте се у дома след дълъг и тежък ден. Копнеете само за мир и тишина, но телефонът ви светва със съобщение от баба ви. Тя казва, че ще дойде утре, за да ви помогне с почистването, или да даде съвет за отглеждането на детето ви.

Познатата смесица от чувства веднага се разпалва във вас - раздразнение, последвано от остър пронизващ стрес заради вина. Знаете, че ще се почувствате емоционално изтощени след посещението ѝ. Да кажете „не“ на някого, когото обичате обаче, е трудно. Сякаш това ви прави неблагодарни в техните очи.

Защо става така?

Вината в такива моменти често произтича от несъзнателното убеждение, че отказът е равносилен на отхвърляне. Вярваме, че ако защитим правото си на почивка или лично пространство, неизбежно ще нараним чувствата на другия човек. Тази тревожност се превръща в бариера. По-лесно е да се съгласим с натрапваната помощ и да изразходваме и последните си сили от учтивост, отколкото да изтърпим мимолетното разочарование на другия човек.

Коренът на проблема се крие в промяната на фокуса. Твърде често гледаме на ситуациите през очите на някого друг - какво ще си помисли той, ще се обиди ли? Правото да управляваш собственото си време и емоционалната си енергия обаче не изисква одобрението на другите. Да бъдеш автономен не означава да бъдеш агресивен. Това означава да признаеш, че силите ти са ограничени и че имаш правото да определяш как ще бъдат изразходвани.

ПО ЖЕНСКИ

Автор Елена Ангелова

Страхуваш се от интимност, но същевременно се задушаваш от самота. Има ли решение?

Автор Елена Ангелова

Започнете с малкото

Опитайте да започнете с малко. Практикувайте да казвате „не“ в по-малко стресиращите ситуации. Целта ви не е да спечелите спор или да се оправдаете, а просто да съобщите решението си. Ако баба ви предложи помощ, която не искате, опитайте се да ѝ кажете: „Благодаря ти, че искаш да ми помогнеш, но имам нужда от малко време да бъда сама в момента. Ще се видим през уикенда.“ Това твърдение потвърждава факт, който не оставя място за спор и обсъждане.

Важно е да запомните, че другите могат да реагират на вашите граници с дискомфорт. Това е нормално. Дискомфортът на близките ви обаче не е по ваша вина. Това е тяхната естествена реакция на промяна в рутината им. Позволете на другите да преживеят чувствата си, без веднага да се опитвате да ги поправите или да се оправдавате. Постепенната практика ще ви помогне да разберете, че светът няма да се срути, когато казвате „не“. Така с всеки изминал момент тревожността ви ще отшумява. Ще отстъпва място на чувството за свобода и на способността ви да се запазите за това, което наистина е важно.

А вие как обикновено се справяте с постоянните нежелани предложения за помощ от близките ви? Съгласявате ли се заради едната учтивост, или намирате сили деликатно да откажете?

Източник: b17