За алтернативните методи на обучение се заговори у нас едва през последните години. Въпреки липсата на установени традиции в страната ни в това отношение, основателна причина все повече родител да обръщат поглед към други варианти на образование за своите деца, са както зачестилите случаи на агресия и насилие в училищата, така и не особено добрата ефективност на държавната образователна система.

Статистиката е стряскащо красноречива. През 2012 г. тестовете, проведени от Международната програма за оценка на учениците (PISA), сочат, че над 40% от българските деветокласници са неграмотни. Отчетени са и огромни разлики в образователното равнище между учениците от градска и извънградска среда. Това, което Министерството на образованието предприема като мерки, стига единствено до „козметично“ ниво. Внасят се наредби, прокарват се закони, но нищо от всичко това не води до промени към по-добро.

Същевременно съществуват алтернативни форми на образование, които се отнасят предимно до деца в рискови групи или със специални нужди, които трудно могат да се интегрират в традиционните държавни училища, а отскоро – и за деца, които не желаят да продължат обучението си в рамките на традиционното училище. В този материал ще ви разкажем повече за видовете алтернативни форми на обучение и ще очакваме да споделите "за" или "против" тях сте чрез коментар.

Интересно е да припомним в тази връзка нашумелият през 2014 г. случай с Божидар Маринов – момчето, което се образова в домашни условия и спечели редица състезания по информатика. Момчето, което впоследствие бе лишено от правото да продължи участията си именно защото не бил ученик. Момчето, което разбуни духовете в образователните и извънобразователните среди и повдигна въпроса „за или против алтернативното образование“.

Идеята на алтернативната философия е индивидуалният подход към ученика, поставянето в центъра на обучителния процес на неговите лични качества, способности и интереси.

Ето и най-популярните форми на алтернативно обучение, при които индивидуалният подход е закон:

Монтесори училища

Монтесори училищата са основани именно, единствено и само, на индивидуалните потребности и специфични качества на всяко едно дете. Първото нещо, от което се ръководят тези училища е принципът на подходящата среда. Когато тя отговаря адекватно на уникалните характеристики на детето, то от своя страна ще съумее най-пълноценно и оптимално да разгърне, демонстрира и развие своите интереси, качества и заложби. Монтесори училищата отричат налагането на знания на всяка цена. Те трябва да бъдат трупани от учениците, но по индиректен път – например чрез игра и чрез дискретните насоки на учителя, които са съобразени с интересите на ученика. Идеята е по този начин детето да получи правото на свободния избор и само да прецени върху какво да фокусира вниманието, така че да разгърне оптимално знанията и интересите и талантите си. В България функционират няколко частни институции, позоваващи се на тези идеи.

Демократични училища

Този тип училища са изградени изцяло на базата на свободния избор. Учениците тук сами избират своето обучение въз основа на личните си интереси, пристрастия и дарби, а не на базата на наложено от средата задължение. Тук те дори получават правото да участват пряко в управлението на училището. Чрез демократично гласуване учителите, учениците и в някои случаи родителите вземат решения относно правилата, бюджета и дори назначаванията и уволненията на персонала. Учебен план няма – учениците сами избират как да прекарат времето си и по какъв начин да реализират образованието си. Свободни са сами да определят какво да учат, какви лекции да се четат и кой да ги чете. Фокусът на учебната политика в тези училища пада върху развиването на социалните и творчески умения на учениците.

В последно време се наблюдават множество инициативи, чиято цел е да въведат подобен тип училище у нас. Засега обаче все още няма проект, който да е реализиран.

Домашното обучение

Идеята на домашното обучение е да се даде възможност на родителите сами да обучават децата си в домашни условия. За щастие от 2015 г. образователната комисия в НС у нас разреши домашното обучение, което до момента беше приоритет единствено за деца със здравословни проблеми или изявени дарби. С това домашното образование стана възможно и за всички останали деца, чиито родители са предявили подобно желание. Единственото условие е родителите да бъдат добре подготвени и достатъчно мотивирани да отделят достатъчно време и внимание, за да образоват детето си.

Четете още: За или против домашното образование?

Противниците на тази форма посочват липсата на социална среда за детето, която според тях само училищната институция можела да даде на детето, както и отсъствието на педагогическо и специализирано образование от страна на родителя. Истината обаче е, че домашното образование не лишава децата от социални контакти извън семейната среда, а дори напротив. Не бива да се самозаблуждаваме, че домашно обучение означава общуване и трупане на познания единствено в рамките на семейната среда.

Застъпниците са категорични, че при домашното обучение ученикът има възможност да общува дори с по-широк кръг от хора, отколкото в училище, където на практика е принуден да комуникира с ограничен брой съученици и учители. При домашното обучение възможностите са почти неограничени – детето може да участва в кръжоци и различни курсове, да посещава центрове с връстници, които споделят неговите качества, желания и интереси - важен компонент при формирането на приятелства и позитивни познанства.

Що се отнася до подготовката на родителя да образова детето си, подкрепящите домашното образование посочват, че първите учители и възпитатели на децата са именно родителите. В семейството отношенията между учител и ученик са установени по естествен начин и ролята на учителя неизменно се характеризира и с грижа за благоприятното развитие на ученика, и с добро познаване на неговите интереси, предпочитания и потенциал. Детето се явява на изпит пред специална комисия, която преценява дали детето е достатъчно добре подготвено, за да премине към следващия етап на обучение, като накрая получава диплома за завършено средно образование.

Разбира се, идва и въпросът достатъчен ли е авторитетът на родителя, за да накара детето да учи под негово ръководство? Някои родители може би ще сметнат, че детето по-трудно ще спазва изискванията, идващи от посока на родителя в сравнение с тези, идващи от учителя от държавната институция. Тези родители могат да си отдъхнат, защото на помощ идват програмите за подкрепа, чрез които те получават пълната свобода да се свързват както помежду си, така и със специалисти, да получават напътствия, съвети и помощ в процеса на обучение. По този начин родителите ще имат златната възможност да избират най-подходящите според тях методи, с които да посрещат нуждите и желанията на детето си по възможно най-адекватния и правилен начин.

Четете още: 7 от най-нетрадиционните училища по света