През април 1994 г. британският вестник News of the World излиза с шокираща сензация. Принцеса Маргарет - по-малката сестра на тогавашната кралица Елизабет II, има пълното право да се възползва от закона, да заведе съдебно дело и да потърси обезщетение за накърняване на личния ѝ живот, но избира да не го прави.

Става дума за две любовни писма, адресирани от нея до Робин Дъглас-Хоум, с когото принцесата е имала кратка и бурна любовна афера четвърт век преди излизането им на бял свят. От смъртта на Дъглас-Хоум през 1968 г. писмата обикалят издатели и новинарски агенции в продължение на десетилетия. Когато най-накрая се появяват в печат, в опит да заглуши интереса по темата, Бъкингамският дворец коментира с пренебрежение: "Това е стара история и няма да я обсъждаме."

Сватбата на принцеса Маргарет и Антъни Армстронг-Джоунс, 6 май 1960 г.

Кой е Робин Дъглас-Хоум?

Той е млад аристократ, племенник на сър Алек Дъглас-Хоум, бившият министър-председател на Великобритания. Майка му, родена като Маргарет Спенсър, е пралеля на Даяна, принцесата на Уелс. Възпитан в лукса на старите аристократични традиции, той обаче е известен и с любовта си към нощния живот в Мейфеър, както и със своята изтънчена музикалност като джаз пианист, който свири в престижни заведения в Уест Енд, включително в ресторант Society на Джермин Стрийт. Принцеса Маргарет и Робин споделят не само любовта към изкуството и музиката, но и към музиката на американски мюзикъли и композитори, сред които Джером Кърн, Коул Портър и Джордж Гершуин. Общата им страст ги сближава и създава между тях дълбока и неочаквана връзка.

В края на 50-те години на ХХ век Дъглас-Хоум има страстен романс с друга принцеса - Маргарета, внучка на шведския крал Густав VI Адолф. Когато майка ѝ, овдовялата принцеса Сибила, разбрала за това, тя яростно наредила на дъщеря си да се върне в двора и както тя, така и кралят отказали на двойката молбите да ѝ бъде позволено да се омъжи.

В края на краищата през 1959 г. Робин сключва брак с модния модел Сандра Пол, която през 1962 г. ражда сина им Шолто. Дъглас-Хоум възобновява любовните си похождения и през 1965 г. Сандра подава развод заради изневерите му. Впоследствие тя се омъжва за бъдещия лидер на Консервативната партия Майкъл Хауърд.

През 60-те години бракът на Маргарет с професионалния фотограф Антъни Армстронг-Джоунс започва да се разклаща вследствие на неговите извънбрачни афери с редица жени. Многобройните пътувания и изневери на съпруга ѝ тласкат Маргарет в обятията на Робин. В началото на 1967 г. Тони заминава на командировка в Токио. И тогава Маргарет намира утеха именно при Дъглас-Хоум. "Не знам какво бих правила без теб", му казва тя и двамата се впускат в бурна любовна афера, продължила един месец. През това време двамата прекарват времето си или в апартамента на Маргарет в двореца Кенсингтън, или в къщата на Робин на Кромуел Роуд. През уикендите те пътуват до неговата вила - Meadowbrook, в Уест Чилтингтън, Западен Съсекс.

След един от тези романтични уикенди принцесата пише: "Благодаря ти за уюта на твоя дом, който дава на човек спокойствие. Благодаря ти за грижите и труда, които положи, за да направиш всичко толкова вкусно, че може да възстанови сърцето на човек."

Въпреки факта, че самият Тони насърчавал съпругата си да търси утеха в други мъже, той все пак ревнува Маргарет от всеки неин любовник. Напрежението от всичките тези емоции се оказва пагубно за здравето на принцесата и лекарят ѝ предлага да се консултира със специалист в болницата "Крал Едуард VII" в Мерилебон, Западен Лондон.

Мълвата за предполагаемия романс на принцесата, в съчетание с тревожните сведения за влошеното ѝ здраве, бързо се разпространяват в пресата. Това засилва слуховете, че бракът на семейството Сноудън е на ръба на разпад. Но по онова време идеята за разтрогването на кралски брак е нещо немислимо, поради което Маргарет и Тони са принудени да продължат заедно.

За да демонстрират единство, двамата се появяват публично в Ню Йорк, преди да заминат на Бахамите за втори меден месец. Някъде около този период, било преди, било след тяхното пътуване през Атлантическия океан, принцесата се свързва с Робин Дъглас-Хоум. В този разговор тя му признава, че повече не може да се среща с него, тъй като като е взела решение да се посвети на възстановяването на брака си в името на децата си. Именно в този момент тя му изпраща писмо, което всъщност е прощален знак.

"Нашата любов", пише тя, "има страстния аромат на току-що окосена трева и лилии около нея... Не са много хората, които имат късмета да са познавали подобна любов. Чувствам се толкова щастлива, че ми се е случило. Мога ли да те направя щастлив от разстояние? Мисля, че можем, просто като бъдем един до друг. Обещай, че никога няма да се откажеш, че ще продължиш да ме насърчаваш да закрепя брака си и че при добър и сигурен шанс ще се опитам да се върна при теб някой ден", гласи още писмото на принцесата.

"В момента не мога да го направя. Ти си добър и верен, мисли, че и аз съм такава, каквото и да изглежда, че правя или казвам", завършва писмото си Маргарет, подписвайки го на финала с думите: "С цялата ми любов, скъпи мой. М."

ПО ЖЕНСКИ

Автор Woman.bg

Велики, но трагични любовни истории: Принцеса Маргарет и Питър Таунсенд

Автор Woman.bg

Принцесата никога не се завръща при Робин, а животът му постепенно се разпада под тежестта на депресията, алкохола и нарастващите дългове от хазарт. На 15 октомври 1968 г. той слага край на живота си в Медоубрук – мястото, превърнало се убежище на тяхната тайна любов.

В онази вечер Маргарет вечеря в двореца Кенсингтън със своя приятел Джеймс Къзънс. Новината за трагедията достига до тях чрез телевизионен бюлетин. Според спомените на Къзънс тя не показала никакви признаци на шок и тъга. Но на следващия ден, по време на важна среща, по думите му, принцесата неочаквано заспала, което го накарало да предположи, че е прекарала нощта в сълзи – далеч от погледите на другите.

През годините Маргарет упорито твърди, че отношенията ѝ с Робин Дъглас-Хоум са били само приятелски. И макар аферата им да е можела да остане завинаги скрита, публикуването на писмата ѝ десетилетия по-късно разкрива дълбочината на нейните чувства към мъжа, който е бил нейна утеха и опора в момент, когато е имала най-голяма нужда от обич и топлина.