Сърцето ви ще изскочи от гърдите, въпреки че просто седите в креслото. Стомахът ви се свива на спазъм след обикновен обяд. Необясним обрив по кожата се появява в навечерието на важна среща. Преминавате през множество изследвания, но лекарите вдигат рамене: „Вие сте здрави“. Звучи ли ви познато? Може би така тялото ви се опитва да ви каже, че натискът от стреса е прекомерен и се нуждае от помощ. С помощта на експерт по мозъка ще се опитаме да разберем какво се опитва да ни каже психиката ни на езика на физическите болки.

Как тялото ни реагира, когато сме нервни

При стрес в мозъка ни се задейства древен механизъм за оцеляване, известен като „бий се или бягай“. Малък, но мощен дял от мозъка – амигдалата, или бадемовидното тяло, работи като алармена система. Той разпознава заплахата и активира хипоталамуса и хипофизата, които изпращат сигнал до надбъбречните жлези. Те от своя страна освобождават в кръвта два основни хормона – адреналин (именно заради него по време на стрес сърцето започва да бие по-силно, а зениците се разширяват) и кортизол. Кортизолът предизвиква прилив на енергия, мобилизира силите и кара организма да забрави за по-маловажните функции, докато стресовата ситуация не бъде разрешена.

В древни времена стресовите ситуации са се разрешавали бързо – спасяваш се от тигъра и всичко се успокоява. Но от съвременните „тигри“ – крайни срокове, ипотеки, кредити, токсичен шеф, не можеш да избягаш толкова лесно. Стресът се превръща в наш постоянен спътник, а хормоните на стреса започват бавно, но сигурно да вредят на здравето ни.

Какво се опитва да ни каже психиката чрез тялото? Енергията от стреса се нуждае от изход и го намира през най-уязвимите места в организма. Често това не е просто случайност, а е символично и лесно обяснимо.

Гърло и щитовидна жлеза: „буца от неприятности“

Смята се, че хроничните заболявания на гърлото, като фарингит и тонзилит, а често и проблемите с щитовидната жлеза, която се намира наблизо и отговаря за множество хормонални процеси, възникват поради неизказани проблеми и обиди. Хората, които изпитват трудности да отстояват границите си, не могат да изразят мнението си или „преглъщат обиди“, са по-податливи на повтарящи се проблеми в областта на гърлото.

От физиологична гледна точка нервното напрежение предизвиква хроничен спазъм на гладката мускулатура на ларинкса, което нарушава кръвообращението в тази зона.

Гръб и бремето на отговорността

„Нося непосилен товар на плещите си“ – тази метафора често се въплъщава в реална болка в раменете и шията. Мускулната „броня“ в горната част на гърба е пряка реакция на усещането, че трябва да се справяме с всички проблеми сами.

Стомах и чрвена флора

Червата неслучайно са наричани „вторият мозък“ – в тях се намират около сто милиона неврона, повече отколкото в гръбначния мозък. Червата и главният мозък са пряко свързани чрез оста „мозък-черва“, а обменът на информация между тях се осъществява по три канала: чрез блуждаещия нерв; чрез ендокринната система и хормоните кортизол, адреналин и серотонин; чрез имунната система.

Благодарение на хормоналната връзка мозъкът може да изпраща сигнали до червата, когато нивото на кортизол, хормонът на стреса, е прекомерно високо. Това предизвиква нарушения в моториката, повишена чувствителност към болка и промени в микрофлората. Резултатът е спазми, подуване на корема и синдром на раздразненото черво. Организмът буквално се опитва да „смели“ стреса, но невинаги успява.

Сърцето – моторът на тревожността

Адреналинът кара сърцето да работи на пълни обороти, дори когато сме нервни, лежейки на дивана. Появяват се тахикардия, скокове в кръвното налягане, усещане за „примиране“ или пробождаща болка. Мозъкът погрешно интерпретира мускулното напрежение в гърдите като сърдечен пристъп, което предизвиква паника, и така кръгът се затваря.

Безсъние – когато мозъкът не може да се изключи

Сънят е сложен процес с огромно значение за здравето на мозъка. За нас тази дейност изглежда доста проста, но за регенерацията по време на сън отговарят голям брой системи в нашия организъм. В основата им са циркадните ритми – нашите вътрешни часовници, които регулират периодите на сън и бодърстване.

При хроничен стрес нивото на кортизол постоянно надвишава нормата и не намалява, както би трябвало към вечерта и момента на заспиване, което нарушава циркадните ритми. Мозъкът остава буден, готвейки се да отблъсква въображаеми заплахи, а вие се въртите в леглото без сън и не давате на тялото си заслужената почивка.

Кожата – огледало на неизказаните емоции

Нашата кожа е огромно рецепторно поле. Стресът задейства възпалителни каскади, обостряйки съществуващи проблеми или създавайки нови. Често физическите симптоми, които изпитваме, са пряко отражение на нашето психическо състояние. Зачервявания, акне или екземи могат да бъдат не просто кожни проблеми, а сигнали, че тялото ни реагира на стрес и емоционално напрежение.

Карта на психосоматичните прояви по тялото

Чело, бузи, деколте: Зачервяванията и розацеята често са резултат от съдови реакции, предизвикани от стрес.

Гръб и рамене: Появата на акне и сърбеж може да е свързана с хормонални колебания и възпалителни процеси, породени от напрежение.

Лакти и колене: Псориазисът или екземата са класически психосоматични маркери, които се свързват с нарушения в работата на имунната система.

Защо с години лекуваме грешното нещо?

Много често не успяваме да определим правилния източник на заболяването и съответно специалиста, към когото да се обърнем, дори когато симптомите изглеждат напълно ясни. Статистиката е тревожна – между 15% и 50% от населението страда от психосоматични разстройства. Сред пациентите в първичната медицинска помощ този процент е още по-висок – от 30% до 57%.

Хората прекарват месеци, а понякога и години, в омагьосан кръг между кабинетите на кардиолози, гастроентеролози и невролози само за да получат диагноза „здрав“ и съвета „да се нервират по-малко“. В същото време стигмата около психичното здраве остава силна. За мнозина е по-лесно да повярват, че страдат от рядка болест, отколкото да признаят, че проблемът е „в главата“.

Какво да правим? Практики, които наистина работят

Тъй като в основата на психосоматичните заболявания, маскирани като физически неразположения, стои тревожността, борбата трябва да е насочена именно към нея. Освен класическите съвети за дишане и медитация съществуват и по-малко очевидни, но изключително ефективни начини да „излъжем“ тревожния мозък.

Техника за „заземяване“ 5-4-3-2-1

Когато усетите, че тревогата ви завладява, пренасочете вниманието си от вътрешните усещания към външния свят. Опитайте се да назовете: 5 неща, които виждате; 4 неща, до които можете да се докоснете; 3 звука, които чувате; 2 миризми, които усещате; 1 вкус (може да носите със себе си ментов бонбон). Тази техника ви връща в настоящия момент и отвлича вниманието на амигдалата (част от мозъка, отговорна за страха) от катастрофалните мисли.

Студен удар

Измийте лицето си с ледена вода, задръжте кубче лед в ръцете си или си вземете контрастен душ. Рязката промяна в температурата е мощен стимул за организма, който „рестартира“ нервната система.

Биологична обратна връзка (БОС-терапия)

С помощта на специални сензори (съществуват и мобилни приложения) можете да наблюдавате в реално време как дишането и мислите ви влияят на пулса и мускулното напрежение. Това ви учи съзнателно да управлявате физиологичните си реакции.

Ритмични движения

Монотонните дейности като ходене, плуване, плетене или дори миене на чинии успокояват лимбичната система. Те дават на мозъка предсказуем ритъм, в който той може да си „почине“ от хаоса на тревожните мисли.

ЗДРАВЕ

Автор Веселина Петрова

„Стопява“ мазнините дори докато спите: Един плод е ключът към бързото отслабване!

Автор Веселина Петрова

Вслушвайте се в тялото си, не го игнорирайте

Вашето тяло не е враг, който се опитва да ви подведе. То е верен съюзник, който крещи за помощ, когато мозъкът не може да се справи с натоварването. Разбира се, първата стъпка към излекуването трябва да бъде консултация със специалист. Но ако прегледите покажат, че сте физически здрави, отделете време и за преглед на най-важния, но невинаги разбираем орган – мозъка. Инвестицията в менталното здраве е най-надеждната и модерна форма на профилактика.